Неделен книжен клуб

"И чаках аз с измъчено сърце…", Дора Габе

И чаках аз с измъчено сърце, към щастието поглед устремила

"И чаках аз с измъчено сърце…", Дора Габе

И чаках аз с измъчено сърце,
към щастието поглед устремила —
и чаках го с копнеещо сърце —
сърце ми жажда беше изсушила.

И то дойде и с ангелска ръка —
и дивни се понесоха акорди.

И то дойде. Затворила очи —
от рози дъх аз сещах възхитена;
в неземен сън, затворила очи,
неземен химн аз слушах упоена.