ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

И когато егото се загуби, същността се намира – същността е това, което търсим, понякога без да знаем...

И когато егото се загуби, същността се намира – същността е това, което търсим, понякога без да знаем...
Единственото, което се губи, е това, което не е. И когато се загуби, се намира. Какво означава това и защо някои от най-мъдрите текстове са и най-парадоксални? Защото говорят в две измерения. Може да се загуби само егото в относителния свят, защото в абсолютния то не съществува. И когато егото се загуби, същността се намира – същността е това, което търсим, понякога без да знаем. Когато егото се загуби, остава само същност. Ние смесваме двата свята (относителния и абсолютния, материалния и духовния), често непризнавайки съществуването на единия (обикновено на абсолютния). Но те са си там, същетавуват и двата вътре в нас. И двата са полезни.
 "Раят зад страха" - Елена Шахънска