Романът "Времеубежище" на Георги Господинов спечели  най-престижната международна награда, давана за конкретна творба - наградата "Букър". „В Европа най-сетне сме заедно с Германия, Норвегия, Швеция, Испания, Франция, Украйна”, както написа писателят в пост във Facebook, в който сподели литературната карта на престижната литературна награда.

И ако не сте чели тази друга негова книга  "Невидимите кризи"  , припомняме ви да не я пропускате...

 ***

Ние всички сме живели тези истории. Ние сме ги пропътували, преболедували и забравили, а той – Георги Господинов – ги е записал. Пестеливо, красиво и с най-точните думи. Защото е талантлив, но най-вече – защото е един от нас. 

Отдавна не бях чела книга от автор, който да чувствам като близък приятел, като единомишленик и връстник, с когото съм споделяла толкова много от личното пространство на далечното си минало, че вече нищо не може да разруши нашата близост. Дори и малката подробност, че не се познаваме лично.

Може би най-много ми хареса това, че в „Невидимите кризи“ всичко е толкова вярно, премерено и красиво, че е напълно лишено от онази горчилка или яростна носталгия, които толкова често оцветяват спомените за социалистическото ни детство. Всеки елемент от книгата – от „западните“ сувенири: „спомен от място, където не си бил и няма и да бъдеш“, през премълчаната красота на залезите в една несантиментална държава, тайните кръщенета в селските църквички и съзнателно неслучилата се българска 1968 – това сме ние, носещи в себе си родното. Пристъпващи в „Парижката Света Богородица“ и гледащия с очите на бабите ни, никога ненапуснали родното село; събиращи „миризми, сенки, котки, следобеди и облаци“, опознаващи с удоволствие старата Европа с австро-унгарски утрини и италиански нощи… 

Втората част на книгата е за нашето тук и сега. За онези от нас, които не помнят социализма, но познават много добре кризата, които са изтъкани от икономика и политика, но също така от тъга и колебание. Онези, за които литературата произвежда смисъл, който трае. За вечните имена и истории, които познаваме, разбираме и обичаме – в различна степен. Вазов, Андерсен, Яворов, Радичков, Константин Павлов, Селинджър, Сарамагу, Георги Марков, Кенет Уайт, Недко Солаков.

Четящият човек е красив, казва Георги Господинов. Така е, особено когато и текстът е такъв. Това със сигурност е една много красива книга!

Българският роман, номиниран за