ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Яж, моли се, не чети!

Яж, моли се, не чети!

Дори не дочетох тази книга. Стори ме се някак обидно проста, но с претенция за сложност. Точно това е проблемът й –  тя описва един обикновен  американски живот като сложен и търси сложни екзистенциални решения, а пък те се оказват прости до болка. И така – жена в криза търси себе си първо в Италия, после в Индия, накрая – в Бали. В Италия яде, в Индия се моли, а в Бали очевидно обича, въпреки че не стигнах дотам. Направо не е за вярване колко клиширано звучи всичко, имам чувството че има хиляди книги на тази тема, стотици хиляди страници за сблъсъка - първо, на американеца с европейската култура, после, на западняка – с източната философия, и накрая, на скептика – с вярата и любовта.

Единственото, което спасява донякъде нещата е наличието на отделни остроумни забележки и далечният намек за самоирония. Факт е обаче и пълната ми липса на съучастие и симпатия, въпреки старанията на авторката, които можем да наречем твърде очевидни. Така или иначе: 187 седмици в списъка на бестселърите на New York Times, 2 епизода на шоуто на Опра Уинфри, посветени на книгата, екранизация с Джулия Робъртс в главната роля, специална статия в Уикипедия. Слава Богу, този литературен опит има и своите критици. Най-горещата от тях е Морийн Калахан от The New York Post, която нарича книгата „лош опит за фетишизиране на Изтока, сигурен в своите отговори на екзистенциалните дилеми, който всява смут в хора с по-голям интелект от този на авторката”.  За съжаление тези коментари не могат да спрат тълпите поклоници да тъпчат улиците на Рим, нито да обсаждат ашрамите на Индия. Дано все пак и те намерят просветление...  

А, наскоро гледах и филма - пак по диагонала, но ми беше доста по-лесно. Джулия Робъртс е красива и непохватна, но успява да смекчи претенцията на своята литературна героиня до доста поносимо положение. Като се прибавят доброто снимане, красотите на Рим и Бали и не на последно място Хавиер Бардем, нещата стават къде-къде по-симпатични. Стига да не си чел книгата, разбира се...  

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...