Изабел Алиенде, да, същата, чиито сладкодумни и вълшебни приказки са ни утешавали и усмихвали неведнъж, сега ни е написала криминален роман. Причината за неочаквания жанров завой е неуспешният й опит да създаде общо литературно произведение заедно със съпруга си Уилиям С. Гордън, автор на криминални романи. След месеци на скандали, двамата установяват, че не стават за литературен тандем и Изабел решава да продължи опита сама. Замисля нещо като литературна ирония на криминалетата, която се опира на всички клишета, но от дистанцията на автор, който всъщност се упражнява в жанра. Резултатът за мен е спорен.
В книгата се разказва за серия от убийства, които разтърсват Сан Франциско. Разследват ги детектив от полицията и същевременно неговата дъщеря тийнейджърка, която заедно с онлайн кръжец от деца-чудо, се опитва за разплете мистерията и да открие убиеца. Наоколо се навъртат дядото на Аманда, който участва самоотвержено в играта, майка й, която за малко не става жертва на убиеца и неколцина още интересни и неординерни герои.
Алиенде прави това, което умее така добре – разказва увлекателно, изгражда живи и нестандартни образи и създава топла и близка връзка с читателя. Това, което не й се удало съвсем, е дозата ирония – или е прекалено малка, за да се посмеем заедно на криминалните клишета, или пък е прекалено голяма, за да успеем да приемем разказа й за истински и да се вживеем в историята.
Затова, аз лично очакваме следващата й вълшебна история. В това Изабел Алиенде е ненадмината.
