ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Илюзорният женски свят

Илюзорният женски свят
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Книгата на Жил Льороа „Алабама сонг“ печели наградата „Гонкур“ през 2007 година и разказва историята на Зелда Фицджералд. Написана е от първо лице, единствено число, като разказ на самата Зелда за живота й със Скот,проследен едновременно хронологично, от запознанството й с него в родната й Алабама до смъртта му и в ретроспектива, като монолог пред лекуващите я психиатри в многобройните болници, където прекарва последните години от живота си. В книгата са проследени главно най-скандалните хипотези около живота на тази известна двойка – за авторството на Зелда на повечето произведения на Скот, нейната прогресираща лудост и неговата хомосексуалност. Всичко това – разказано през очите на една жена, която обича мъжете, но мрази себе си. За съжаление, самият автор пише от същата позиция – с любов към мъжете и омраза към жените. Това прави книгата доста особена – от една страна всички мъже са отлично описани и прекалено реални, с техния аромат, с всяка пора на кожата им, със смешното им перчене и кавалерството им, с емоциите и възбудата, които предизвикват, дори когато спят пияни и некъпани… а от друга страна книгата е напълно неубедителна в онова, което изглежда е главната й задача – да предизвика любопитство и съчувствие към Зелда като жертва на собствените й емоции и талант. Една добре написана книга, която не успява да надскочи претенциите си.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...