ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Императорите на сладоледа"

"Императорите на сладоледа"

Издателство "Колибри"

Къщата беше тиха и светът беше спокоен.
Читателят стана книгата.
...
Истината в един спокоен свят,
в който няма друг смисъл, самата тя
е спокойна, самата тя е лято и нощ, самата тя
е читателят, приведен късно и четящ.

Уолъс Стивънс ("Къщата беше тиха и светът спокоен")

 

Мотото на "Императорите на сладоледа" - сборник от 15 текста, подбрани еклектично от Стоян Гяуров, самият той автор на един от тях, дава известна представа както за същността на книгата, така и за творчеството на непознаващите, подобно на мен, Уолъс Стивънс. Това е важно, защото едно друго негово стихотворение е вдъхновението зад странното заглавие.

Побутвах тези така наречени "литературни есета" доста време. Никак нямам афинитет към професионалните обяснения на каквито и да било явления в изкуството. Нахално продължавам да мисля, че въпроси от типа "Какво иска да покаже и изрази авторът?" убиват радостта и често са толкова субективно конюнктурни, че даже не са и откровена лъжа, а интерпретация, било то поръчкова, или опит за оригиналничене.

Както и да е, няма да се впускам в пространни словесни излияния, само ще споделя каква приятна изненада е тази книга. Макар и различни, текстовете могат да се дефинират като есета. Освен това са на високо ниво, всъщност са страхотни! Умни, без да са претенциозни, интелигентни без снобизъм и снизходителност, иронични без злобен присмех...

Тук можете да намерите разсъждения за тегобата, паднала върху наследниците, които трябва да намерят подходящ начин да се отърват от излишните томове на огромна библиотека. Ще се опитате да си представите света без мишата дупка, в която конят на монголския хан, предвождащ ордите, чупи крак. Ще "чуете" основната музикална фигура в рока, която може да се намери и в произведенията на Бах. Ще се позамислите защо за един известен маркиз е било толкова важно героите му да "възпитат" у себе си безчувствено безразличие към моралните категории на доброто и злото. Ще поговорим с децата на един "чужденец". Ще потърсим вдъхновението на поетите емигранти и съперничеството между братята Ман.

Няма нито един скучен и умозрителен пасаж в този сборник. Авторите му, освен Дж. М. Кутси, са непознати за мен, но са истинско "откровение" за това как може да се пише за сериозните явления в културата, без това да отегчи и приспи публиката. Умно, забавно и същевременно без компромис с добрия вкус.

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...