Неделен книжен клуб

In memoriam

Вие питате, мое малко момче, мое малко момиче, как идва денят.   Ще ви кажа.

In memoriam

Вие питате,

мое малко момче,

мое малко момиче,

как идва денят.

 

Ще ви кажа.

 

Най-напред слънцето отваря очи

И щом се разсъни,

огрява земята

с малко снопче лъчи.

 

Петелът подскача,

готов да посрещне новия ден.

Бързо сресва опашка

с гребен червен

и вади от джоба си

своя часовник.

 

(Ще попитате,

мое малко момче,

мое малко момиче,

защо петелът носи джобен часовник.

Петелът смята, че това

му прилича.

Но казано честно,

така му е по-лесно.

Защото, като няма ръце,

за ръчен часовник

и дума не може да става.

Какво да прави тогава?

Да сложи часовник

на левия крак

или на десния си крак -

няма как!

 

Затова петелът носи

джобен часовник,

а всичките му панталони -

и стари, и нови -

естествено, имат джобове.)

 

И тъй,

мое малко момче,

мое малко момиче,

петелът изважда своя часовник

и като вижда, че слънцето

се е събудило точно навреме,

бърза тон да си вземе

и с празничен глас

започва да пее,

да пее,

да пее,

додето събуди и нас.

 

А слънцето вече се е издигнало

над планината,

разтваря се завесата на мъглата

и почва тържествен птичи концерт.

Ето, мои деца,

колко просто

става голямото чудо,

как се ражда новият ден.

Нека бъде щастлив,

нека бъде добър -

за вас,

за всички деца

и за мен.

Леда Милева