Вие питате,
мое малко момче,
мое малко момиче,
как идва денят.
Ще ви кажа.
Най-напред слънцето отваря очи
И щом се разсъни,
огрява земята
с малко снопче лъчи.
Петелът подскача,
готов да посрещне новия ден.
Бързо сресва опашка
с гребен червен
и вади от джоба си
своя часовник.
(Ще попитате,
мое малко момче,
мое малко момиче,
защо петелът носи джобен часовник.
Петелът смята, че това
му прилича.
Но казано честно,
така му е по-лесно.
Защото, като няма ръце,
за ръчен часовник
и дума не може да става.
Какво да прави тогава?
Да сложи часовник
на левия крак
или на десния си крак -
няма как!
Затова петелът носи
джобен часовник,
а всичките му панталони -
и стари, и нови -
естествено, имат джобове.)
И тъй,
мое малко момче,
мое малко момиче,
петелът изважда своя часовник
и като вижда, че слънцето
се е събудило точно навреме,
бърза тон да си вземе
и с празничен глас
започва да пее,
да пее,
да пее,
додето събуди и нас.
А слънцето вече се е издигнало
над планината,
разтваря се завесата на мъглата
и почва тържествен птичи концерт.
Ето, мои деца,
колко просто
става голямото чудо,
как се ражда новият ден.
Нека бъде щастлив,
нека бъде добър -
за вас,
за всички деца
и за мен.
Леда Милева