"Сняг" на Джон Банвил е на издателство "Лист", в превод от Иглика Василева.
Когато си говорих с приятелки – кой какво чете – и споменах за този роман, една от тях попита дали е "кримка". Да, тук има разследване на убийство в изолиран от снега район и изключително заплеснат детектив, толкова отвеян и разсеян, че тази му отнесеност води до абсолютно ненужна жертва. Отдавна не бях срещала точно толкова смотан и затънал в собствените си спомени и представи герой, неспособен дълго време да сглоби пъзела, въпреки многобройните подсказки. Вярно, и местопрестъплението и разследващият са нетипични и рядко срещани в католическа Ирландия – едни от малкото останали представители на земевладелската, протестантска аристокрация и това теоретично оправдава недосетливостта.
Джон Банвил съчетава в "Сняг" майсторството си от двете си писателски самоличности, онази на "сериозния творец", описващ родната си страна и хората, и другата на криминалния автор, пишещ в стила и продължаващ историите на Реймънд Чандлър. И в това съчетание той успява да ни представи наранените души и съдби, лицемерието и фалша, криещи се зад всемогъщи институции и национални икони. Страхотен роман, който препоръчвам.
Печални сънища, тревожни дни и несигурност от Силвия Плат
Селина Йонкова
Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...
;void(0);){kind=link}
