ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Искам да знаеш" или какво се случва след всяка раздяла

"Искам да знаеш" или какво се случва след всяка раздяла

Издателство "Колибри"

За онези, които ме познават, изборът да си купя и прочета "Искам да знаеш" от Кристоф ван Херевей, не е изненада. Той щеше да е такъв и ако заглавието беше "Не искам да знаеш", а авторът – съвсем друг, просто защото на корицата има котка, и то черна на цвят.

Е, към тази лишена от логика за хората, които нямат домашен любимец от този вид, "препоръка" дебютният роман на завършилия архитектура в Гент и литература в Льовен белгийски автор притежава и легитимни за любителите на добрата проза други препоръки – награда за дебют от Boek.be година след издаването си през 2012 г. и Европейска награда за литература от 2016 г.

Желанието на героя да обясни на жената, с която вече не са заедно, чувствата си, мислите, състоянието, в което се намира след раздялата, прераства от писмо в разказ, който неочаквано поема в друга посока. 

И осъзнава невъзможността на любовта си...

Връзката на двама души, невъзможността да опознаеш и разбереш другия, независимо колко много го обичаш, стремежът да го направиш щастлив, карайки го да се чувства ценен, значим и удобно в кожата си, разминаването между представите за това кое e важно и кое – не, разликите в стила на живот и стремежът към осъществяване в крайна сметка натежават и разривът е неизбежен.

Един самотен мъж, тръгващ от спомена за времето, когато са били двама, на място, където се е завърнал, проследява и разплита нишките на емоции, случки и добри намерения, превърнали се в повод за разногласия, и осъзнава невъзможността на любовта си.

Безутешната му печал, излята в думите, остава несподелена дори от поверения на грижите му котарак, който се запилява и го оставя без слушател, принуждава го да излее мислите си върху хартия.

Тръгваща от неговата и завършваща в нейната гледна точка, тази книга според мен няма да събуди женската солидарност у по-голямата част от българските читателки. Това е така заради непривичното отношение и изискване към живота на героинята, твърде странна за стереотипа, господстващ по нашите географски ширини и дължини. Но аз я харесах.

 

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...