Една кокошка-носачка си има мечта – да излюпи поне едно от яйцата си и да отгледа пиленце.
Това е началото на най-успешната корейска книга на ХХІ век – The Hen Who Dreamed She Could Fly от Сун-Ми Хуанг. От издаването си през 2000 г. досега книгата остава сред най-продаваните заглавия в Корея, по нея е направена пиеса, мюзикъл и пълнометражен анимационен филм, най-успешният в страната. Историята на кокошката, която мечтае да лети, е преведена на много езици, засега не и на български. [[more]] На фона на все по-силните женски движения в Европа и Северна Америка, историята на корейската кокошка, която вижда единствената си функция в това да е майка, е някак старомодна и целомъдрена. Книжката е написана семпло и съвсем като приказка, с кратки изречения и директни послания.
Кокошката, която си е избрала името Кълн, живее в курника с другите носачки и не излиза на двора. Дърветата и животните тя познава само по онова, което вижда в процепа на вратата. Един ден съдбата й се променя и тя получава възможност да живее на свобода и да отглежда своето пиленце, излюпено от чуждо яйце. Кокошката става майка на патенце. С цената на всякакви жертви тя го пази от хищниците, подкрепя го в опитите му да лети и всеки ден търпеливо го придружава до водоема. Така старата и проскубана кокошка става горда майка на най-красивия паток.
Има нещо много източно в това как кокошката безропотно спазва дистанция и респектирана от мъжките птици не им задава никакви въпроси, за да не предизвика гнева им. Това се отнася както до патока, който е най-добрият й приятел, така след това и до нейния син. Саможертвата й също е мълчалива и някак подразбираща се. Очевидно именно това прави книгата такъв феномен – образът на майката, която буквално се разплаща с живота си за това децата й да живеят свободни.
Приказките за възрастни не са особено популярен жанр у нас, особено в този силно нравоучителен вид. Това обаче не променя посланието на книгата, а то е достатъчно ясно и безхитростно. Мама е само една.
