Неделен книжен клуб

„Историята на моя брат“ на Зюлфю Ливанели

Ако Шехерезада живееше сега и беше мъж, щеше да се казва Мехмед и да разказва историята на живота си в малко село до границата с България.

„Историята на моя брат“ на Зюлфю Ливанели

Ако Шехерезада живееше сега и беше мъж, щеше да се казва Мехмед и да разказва историята на живота си в малко село до границата с България.

Мехмед и Ахмед са близнаци, останали рано без родители и свързани от кръвта и от поредица събития, трагични и съдбовни. Вече възрастният Мехмед разказва историята на живота им на млада журналистка, дошла в селото да разследва жестокото и загадъчно убийство на красива млада жена.[[more]]Мехмед живее в къща, в която има библиотеки във всяка стая, на всички стени, до тавана. Той не разрешава никой да го докосва, не яде готвена храна и гледа на хората с невъзмутимо любопитство и от дистанция. За чувствата и емоциите Мехмед чете в книгите – впрочем един не лош начин да се съпреживеят всякакви събития. Историите му са пълни с препратки към книги и герои от тях, а разказът му е по-драматичен от всеки роман.

Книгата е написана като сериал – всяка глава завършва точно на най-интересното и обикновено там гостенката на Мехмед, младата журналистка, заспива, а на нетърпеливия читател остава или да прочете още една глава, за да стигне по-бързо до края или да чака търпеливо до следващия ден. Развръзката, също като в сериалите, е съвсем накрая. Но това не пречи – в книгата има достатъчно интересни неща.

„Историята на моя брат“ е най-четената книга в Турция за 2013 година, а авторът й е един от големите интелектуалци в страната. Ерудицията му личи добре в това произведение. Без да е шедьовър, това е един много приятен и увлекателен роман, който е доста различен от американската и европейска проза, с която сме свикнали и е част от една приказно-битова балканска митология, много близка до всеки от нас.