"Историята на О" на Полин Реаж

„Историята на О“ е написана през 1954 г. от Полин Реаж, зад която се крие журналистката Доминик Ори (1907–1998). Скандална е и днес, за мен – много повече от напарфюмираната сага „50 нюанса сиво“.

Доминик Ори е френска интелектуалка, писателка и преводачка. Главен секретар на авторитетното литературно списание „Нувел Рьовю Франсез“, оглавявано от не по-малко авторитетния и уважаван Жан Полан (1884–1968). Двамата имат дългогодишна интимна връзка. Когато веднъж на шега Жан Полан заявява, че нито една жена не е в състояние да напише еротичен роман, Доминик Ори с готовност поема предизвикателството: „Е, бих могла поне да опитам“. Романът излиза под псевдоним, а в предговора Жан Полан пише, че това е книга за „щастието да бъдеш роб“.
Никой не забелязва романа, но при второто издание от седемдесетте години, във Франция се разразява истински скандал. През миналия месец излезе второто издание на романа на български език, от издателство „Колибри“ – 20 години след първото, което е отбелязало феноменален успех.
[[more]]Останах разтърсена, през цялото време – на ръба на възбудата и отвращението. За мен обаче „Историята на О“ далеч не е еротична книга. Тя е по-скоро за особената и доста извратена нужда от дълбока психологическа и физическа подчиненост, която за главната героиня е приела формата на любов. Отделно от тематиката ужасно ме впечатли тонът на разказване – пунктуален, репортажен, дистанциран. Той дава една външна и следователно – необходима гледна точка и милостиво балансира дълбокия психологизъм и разголване на човешката душа и тяло.

Мен лично ме смущава натрапчивото литературно отъждествяване на женската  сексуалност с мазохизма. Не съм чела много такива книги, особено с автори жени - може би трябва да наваксам в това отношение, за да проверя обзелото ме съмнение, че Жан Полан е бил прав.