ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Ивлин Уо – един старомоден англичанин

Ивлин Уо – един старомоден англичанин

Издателство "Прозорец"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Има нещо толкова благонадеждно и успокояващо в книгите на старите писатели. Добре подбрани думи, хубави и смислени изречения, плавно действие и герои, които са досущ като живи.

„Изпитанието на Гилбърт Пинфолд“ е малък роман на Ивлин Уо с доста автобиографични елементи. Също като своя герой, писателят има периоди, в които е депресиран, не се чувства добре психически и халюцинира. Пътуването на Гилбърт от романа също пресъздава истинска история, случила се с Ивлин Уо, който по време на пътешествие с кораб до Цейлон се натравя с бром и започва да чува гласове.

Гилбърт Пинфолд е писател и като всеки англичанин от онази епоха е много чувствителен към въпросите на етикета, произхода и доброто възпитание. Когато потегля на пътешествие с кораб с цел да довърши новия си роман и да смени влажния и студен английски климат с по-благоприятен, той попада в обкръжението на цяла шайка нагли и невъзпитани хора, които оспорват произхода, образованието и репутацията му. Всъщност тези хора са само в главата му, но от това пътуването му става още по-непоносимо.

През цялото време си мислех, че романите на 21-ви век биха развили ситуацията в поне пет пъти по-дебела книга. Изпадането в дребнави и самовлюбени обяснения е епидемията на нашето време и дори най-добре написаните книги обикновено имат поне стотина напълно излишни страници. Ивлин Уо се отнася с уважение към читателите си и не им губи времето. Историята е поднесена стегнато, кратко и ясно. Всъщност стилът и езикът ми допаднаха повече от сюжета, както и атмосферата на старомодна елегантност и сдържаност в думите и чувствата. Мярката изглежда е липсващата съставка на нашата реалност – както в литературата, така и в живота.

А ето и една шотландска, носталгична и много женска книга...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...