Рисуваше настървено, понякога направо с пръсти. И разбра, че това е продължение на работата с глината. Удоволствието от проникването, разтварянето вътре в нещата, радостта от сътворяването го изпълваха и сега.

Иначе и двамата си бяха приятели. Странни приятели, които като че ли са с по две лица, но разбулват само по едно, когато се чуват и виждат по няколко пъти в годината. Грънчарят приемаше това и ценеше познанството си със строителя, защото не е задължително пред всеки всичко да казваш. Така мелодията и съдържанието на общуването има своите нюанси.

Почивка нямаше. Имаше ад. Адът на невъзможността да смири двата свята в себе си. Неговото доскорошно Аз и сегашното непонятно желание, което приличаше на издигнато бяло знаме. Замисли се за избора, който правеха самоубийците. За вратата, през която те избираха да напуснат всичко.

Има и трудни неща. Едно от трудните неща е, когато трябва да събереш парченцата от собствената си душа и отново да ги превърнеш в устойчиво цяло. Като ведно с това да преодолееш болката, която  е взривила душата ти и я е разпръснала на тъжни безформени късове.

По различно време, различни неща са с различна стойност.

Опитвам се да не вървя против себе си. Разбрах, че е важно да създавам и съхранявам около себе си атмосферата, в която се чувствам най-добре, да се разделям с ненужното, и още по-категорично - с вредното.

Дали понякога не искаме от хората повече от това, което могат да ни дадат?

Човек трябва да бъде честен пред себе си. Готови сме да обвиняваме другите за грешки, които и ние правим.

Да се радваш на това, което имаш, докато работиш за това, което искаш, е верен път към щастието.