Проблемът, който представлява интерес за социалния психиатър в случая, е какво става, след като пеленачето се отдели от майката в процеса на нормалното развитие. Досегашните мнения могат да се обобщят със следната разговорна фраза 7 : „Ако не те галят, гръбначният ти мозък се сбръчква.“ Следователно, след като отмине периодът на тясна близост с майката, до края на живота си индивидът ще е изправен пред дилема, върху чиито „рога“ непрекъснато са подхвърляни съдбата и оцеляването му. Единият „рог“ са социалните, психологичните и биологичните сили, които се изпречват на пътя на продължената от периода на детството физическа близост; другият е вечният стремеж на индивида за постигане на такава близост. В повечето случаи той прави компромис. Научава се да живее с по-неуловими, дори символични форми на милувка, докато накрая и обикновеното кимване за поздрав до известна степен може да започне да изпълнява ролята на такава близост, въпреки че първоначалният му копнеж за физически контакт може да остане неутрален. Това допускане на компромис може да получи различни наименования, например сублимация: каквото и да е названието обаче, резултатът е частична трансформация на детинския глад за дразнители в нещо, което може да се нарече глад за внимание.
Пред растящите усложнения, свързани с допускането на компромис, всеки човек започва да проявява все по-подчертан индивидуализъм в търсенето на внимание. Тези различия придават разнообразие на социалните взаимоотношения и определят съдбата на личността. На един киноактьор седмично може да са необходими стотици погалвания от анонимни и недиференцирани почитатели, за да не се сбръчка гръбначният му мозък, докато един учен може да бъде физически и душевно здрав само с едно погалване годишно, ако идва от уважаван учител. Погалването може да се използва като обобщаващ термин за интимен физически контакт; на практика то може да приема различни форми. Някои хора буквално милват децата; други ги прегръщат и потупват, трети ги пощипват закачливо по бузките или ги перват с пръст по нослето. Тези действия имат свои аналози в разговора, така че по начина, по който един човек говори, може да се предвиди как ще се отнася към децата. Ако значението на думата погалва не се разшири, в разговорния език с нея може да се означи всяко действие, включващо отбелязването на нечие присъствие. Следователно едно погалване може да се употребява като основна единица за социално действие.[[quote:0]]Размяната на милувки съставлява своеобразна транзакция, която е единицата за социални взаимоотношения. Гладът за структура има същата стойност за оцеляването, както и гладът за дразнители. Гладът за дразнители и гладът за внимание изразяват потребността да се избягват сетивният и емоционалният глад, които водят до биологичен упадък. Гладът за структура изразява потребността да се избягва скуката, а Киркегор 12 посочва злините, произтичащи от неструктурираното време. Ако се задържи по-дълго, скуката се превръща в синоним на емоционален глад и може да има същите последствия.
Самотният индивид може да подреди времето по два начина: с активност и с фантазия. Той може да бъде самотен и в присъствието на други хора, както добре знае всеки учител. Когато човек е член на социална група от двама или повече индивиди, възможностите за структуриране на времето са няколко. По реда на сложността си те са следните: (1) Ритуали; (2) Развлечения; (3) Игри; (4) Близост и (5) Активност, която може да служи за матрица на всяка от другите възможности. Целта на всеки член на групата е да извлече максимален брой удоволствия от транзакциите си с другите членове. Колкото по-достъпен е самият той, толкова повече удоволствия може да получи. По-голямата част от програмирането на социалните му операции е автоматично. Тъй като някои от удоволствията, получавани при това програмиране (например саморазрушителните), трудно могат да попаднат в обичайния смислов обсег на думата удоволствия, по-добре ще е да се въведе някой по-неутрален термин, като печалби или изгоди.[[quote:1]]Изгодите от социалния контакт се въртят около соматичното и психичното равновесие и са свързани със следните фактори:
1. освобождаването от напрежение;
2. избягването на неприятни ситуации;
3. осигуряването на погалване и
4. поддържането на вече установено равновесие.
Следствията са:
1. Че всеки индивид има родители (или настойници) и носи у себе си набор от състояния на Егото, възпроизвеждащи състоянията на Егото на тези родители (така, както той ги е възприемал), и че в дадени обстоятелства родителските състояния на Егото могат да се активизират (екстеропсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки носи в
себе си своите родители.“
2. Че всеки индивид (включително и децата, лицата със забавено умствено развитие и шизофрениците) е в състояние обективно да преработва данни, ако съответното състояние на Егото му може да бъде активизирано (неопсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки има Възрастен в себе си.“
3. Че всеки индивид някога е бил по-млад, отколкото е в момента, и че носи в себе си закрепени остатъци от младите си години. При определени обстоятелства тези остатъци ще се активизират (археопсихично функциониране). Казано разговорно: „Всеки носи в себе си едно малко момченце или момиченце.“ От настоящата гледна точка възпитанието на детето може да се разглежда като образователен процес, в който детето научава какви игри да играе и как да ги играе. Научава се също на процедурите, ритуалите и развлеченията, съответстващи на положението му в местната социална обстановка, но те не са толкова значими. Знанията и уменията му по отношение на процедурите, ритуалите и развлеченията определят какви възможности ще има то при равни други условия. Игрите на детето обаче определят как то ще използва наличните възможности и какви ще бъдат изходите от ситуациите, за които то има качества. Като елементи на сценария му или на несъзнателния му житейски план любимите игри на детето определят и крайната му съдба (отново при равни други условия): печалбите от брака и кариерата му и обстоятелствата около смъртта му.[[more]]Добросъвестните родители отделят голямо внимание, за да научат децата си на процедурите, ритуалите и развлеченията, съответстващи на общественото им положение в живота, и със същата грижа подбират училищата, колежите и църквите, където наученото ще се затвърди. Те обаче да известна степен пренебрегват въпроса за игрите, които са основата на емоционалната динамика във всяко семейство и които децата научават от първите си месеци чрез значими преживявания във всекидневието.
