ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из "Истанбул" на Орхан Памук

Из "Истанбул" на Орхан Памук

Има писатели като Конрад, Набоков, Найпол, които успешно си сменят езика, националността, културата, държавата, континента, дори цивилизацията. Каквато и мощ да придава изгнаничеството или преселничеството на тяхната творческа идентичност знам, че мен пък ме определя обвързаността с все една и съща къща, улица, пейзаж и град, верността ми към тях. Подобна обвързаност с Истанбул придава облик и на човек, и на съдбата на града.

Сто и две години преди да се родя, впечатлен при идването си в Истанбул от многолюдието и променливостта на града, Флобер отбелязва в едно писмо убеждението си, че подир сто години Константинопол ще се превърне в столица на света. Предсказанието му, след краха и гибелта на Османската империя, се осъществява с обратен знак. По време на моето раждане, от гледна точка на относителното си място в света, Истанбул изживява своито най-немощни, най-мизерни, най-самотни и най-изолирани дни в своята двехилядна история. Усещането за разрухата на Османската империя, нищетата и тъгата, лъхаща от превзелите града руини – ето кое характеризираше Истанбул през целия ми живот. Животът ми, както и животът на всички истанбулчани, преминава или в противоборство с тази тъга или, в крайна сметка, с нейното приемане.

Всеки, обзет от стремлението да придаде смисъл на битието, поне веднъж в своя живот си задава въпроса за значението на времето и мястото на своето раждане. Какъв е смисълът да се родим тъкмо на определено място от света и тъкмо на определена дата? Справедлив ли се е оказал изборът на семейството, на страната, на града, сякаш спечелени от лотария, които очакват от нас да ги обикнем и които в края на краищата наистина обикваме искрено? Понякога, понеже съм роден в застаряващия Истанбул, който линее от подтиснатост, нищета и тъга под руинитеи пепелищата на сгромолясалата се империя, ми се струва, че съдбата е била несправедлива към мен. (Въпреки че някакъв вътрешен глас ми подсказва, че тъкмо в това е моята щастлива орис.) Ако става дума за богатство, тъй като съм роден в заможно истанбулско семейство, от време на време си казвам, че съм щастливец. (Изразявано е и обратното мнение.) Много по-често обаче осъзнавам, че Истанбул, градът в който се родих и прекарах целия си живот, е моя неизбежна съдба, досущ като тялото, убедило ме в нелепостта да се жалвам (ех, защо ли не съм с по-едър кокал и малко по-привлекателен), досущ като моя пол (ако бях жена, щях ли да имам по-малко проблеми с пола си?). Като тази книга, като тази съдба...