Ако ме запитате защо повечето хора се провалят в живота си, мисля, че причината е в това, че никога не знаят кога идва решаващия момент.
Оптималното решение, което някой може да вземе, е да извърши някаква промяна в поведението си с едновременна анализа на преживяванията при тази промяна.
Съпротивата е едно от най-лукавите неща не само в анализата, но също така в живота на всеки човек, който се опитва да порасне.
Ние никога не сме по-лукави, отколкото тогава, когато рационализираме своите съпротиви.
[[quote:0]]Пораженията са по-добри от успехите, или както казва Ницше: “Онова, което не ме убива, ме прави по-силен.”
Има някои поражения, които са фатални, но като цяло успехът е единственото най-опасно нещо, в което хората се провалят. И обикновено той служи като съпротива срещу придвижването на човека напред.
Пренасянето изразява потребността на човека да разполага с някого, който поема отговорността.
Трябва да осмислите цялата човешка ситуация, в която човек е толкова безпомощен, толкова много объркан от дезинформацията, която получава за живота от своята култура, така изплашен, толкова несигурен, че това се явява всеобщ човешки копнеж, да имаш някого, когото можеш да избереш като свой идол, на когото можеш да кажеш: “Ти си моят Бог”. Това е човекът, който ме обича, който ме води, който ме възнаграждава, защото аз не съм достатъчен за самия себе си.
Изборите, които човек може да направи са няколко. Понятието за символа на героя например отразява в символна форма човека, който има дързостта да рискува да се индивидуализира. Символът на героя е човек, който се осмелява да рискува цялото си съществуване заради независимостта и който е дързък в това отношение, който изоставя сигурността и рискува с несигурността. Другата възможност е точно в това, човек да не рискува да се индивидуализира и да стои привързан към майката, дома, кръвта, земята и никога да не достигне индивидуализацията и да не стане независим човек.
“Аз имам проблем”, “Имам щастлив брак”...Това представлява само един завоалиран израз, чрез който съответният човек възприема собственическата мисловна нагласа. Du Marsias, писател, който относно това, колко погрешно хората изразяват своите чувства или състояния като имане, като притежание на нещо. Използвайки такива изрази, това, което правите в действителност, е да не допуснете до себе си преживяването на даденото нещо. Това идва от факта, че изразявайки се по този начин, вие превръщате това нещо в много неща, на които сте собственик.
[[more]]Цялото нещастие, което много хора преживяват, лежи до голяма степен във факта, не че са толкова болни, а че са откъснати от всичко, което е интересно, вълнуващо и красиво в живота.
Но, ако човек не достигне в крайна сметка до някаква концепция за живота, за житейските си посоки, за жизнените си ценности, за своите убеждения, които не са му наложени от другите, а се явяват резултат от собствения му опит и също така произлизат от активното, продуктивно и критическо четене на всичко, което трябва да е налице в големите ръководства на човешкия ум, тогава не вярвам, че такъв човек може изобщо някога изобщо да започне да се чувства сигурен, да се чувства в безопасност, да усеща, че центърът на всички неща е в самия него.
Критическото мислене е единственото оръжие, което човек има против опасностите в живота.
Човек може да бъде разпознат, като се наблюдава откъм гърба; много хора могат много по-лесно да установят характера му по начина, по който ходи, отколкото по изражението на неговото лице, защото походката на човека е най-малко преднамереното и най-малко съзнаваното движение, следователно и най-честното.
Да се преодолее собствения нарцисизъм – това е работа за цял един живот. И няма значение това, колко далеч е отишъл, от значение е само това, в каква посока се движи.
