[[quote:0]]
Стръмен откос, навеян от пресен сняг. Би могъл да бъде от някоя мъртва планета, отдавна изстинала, ако по него не бяха впечатани тези следи. Водят нагоре в планината. Към връх или към пропаст?
Стъпки в снега. Единствен белег на живот сред околната бяла пустиня. Диря остава, когато се върви по неутъпкано.
Някой е минал оттук. Кой е бил той? Къде е отивал? Защо е избрал стръмното, а не равното? Защо се е отклонил от пътеката? Какво е търсил? [[more]]Самото отбиване от пътеката е вече характер.
Не зная лицето му, името, възрастта. Той е бил едно движение сред тая неподвижност.
Оставил е само стъпки в снега. Почеркът на човека по белия лист на снега.
Едно отбиване от пътеката е начало на нова пътека.
Стъпки в снега. Трябва и друг да тръгне по тях, за да станат пътека.
Вятърът ги засипва. Трънаци свистят и ги измитат. Снеговалеж ги замрежва. Постепенно те се губят.
Тук-таме остават едва загатнати следи като изтрит спомен от челото на хребета.
Всичко е стъпки в снега.
И тези редове, които пиша по белия пустош на листа, търсейки неизвестното, и те са само стъпки в снега.
