ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из "Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери

Из "Малкият принц", Антоан дьо Сент-Екзюпери

- Ах!... Аз ще плача.
- Ти си виновна - каза малкият принц, - аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя...
- Разбира се - каза лисицата.
- Но ще плачеш ! - каза малкият принц.
- Разбира се - каза лисицата.
- Но тогаз ти не печелиш нищо!
- Печеля - каза лисицата - поради цвета на узрялото жито.
- И добави:
- Иди да видиш розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
- Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо - каза им той.
- Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица.Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувстваха много смутени.
- Вие сте хубави, но празни - каза им малкият принц. - За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две, три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.
И се върна пак при лисицата:
- Сбогом ... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата.
- Ето моята тайна . Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.
- Най-същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.
- Моята роза ми е ценна поради загубеното време - рече малкият принц, за да го запомни.