ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Из "Шлеп в пустинята" на Людмил Тодоров

Из "Шлеп в пустинята" на Людмил Тодоров

Беше през лятото, когато в Русе е много горещо. Стоях на балкона и реех поглед над голямата река. Точно срещу мен, на последния етаж на новия блок, стоеше мъж, който също като мен беше излязъл да зяпа, но в обратната на реката посока, към града. За един кратък миг си представих какво вижда и го съжалих – горкият човек гледаше ръждясалите вагони на сточна гара и една изпокъртена, отдавна излязла от употреба водонапорна кула, която беше единственото нещо, за което погледът можеше да се закачи.

Изневярата на човека, когото обичаме, е непростимо предателство, докато нашата изневяра е проява на моментна слабост
Представих си живота му и сърцето ми се сви по начин, който не е характерен за мен – аз не съм човек, чието сърце лесно се свива от нещастията и несполуките на другите. Мъжът стоеше по долни гащи на своя балкон като милион други хора, които в същия този миг стояха по долни гащи на своите балкони, зяпаха грозните градове, в които живееха и чакаха да умрат.

Изключвах себе си от тази компания заради пейзажа, който се откриваше пред мен, и долните гащи на моя съсед (аз все пак бях по къси панталони). Разсъждавах горе-долу така: пред мен е една от най-великолепните реки, а пред него са куп ръждясали вагони. Аз съм с къси панталони, а той – по долни гащи. Следователно той ще умре, а аз може би не.

Звучи пресилено, знам, но тези абсурдни изводи са част от мисленето на хората. Всеки по свой начин заобикаля като факир мисълта за своята смърт. Всеки се домогва до специален статут. Аз направих с доста подръчни средства – чрез един пейзаж и чифт къси панталони. Тези факирски номера се прилагат навсякъде – в интимните отношения между хората, в работата, в бита. Ето няколко примера.

Изневярата на човека, когото обичаме, е непростимо предателство, докато нашата изневяра е проява на моментна слабост, дреболия, за която не си струва дори да се говори. Това е така, защото ние имаме специален статут на хора, които никога не предават своите любими, а другите нямат такъв статут и са предатели.

Втори пример. Злословията по наш адрес целят да ни унищожат, а нашите злословия целят истината и само истината.

Трети. Родителите не ни разбират. За разлика от тях ние разбираме своите деца, които живеят не така, както трябва.

Примерите са много и всичко показват, че ние сме по-специални от другите…