Едно кратко завиване и кръстосване из улиците “Поп Богомил”, ”Веслец”, “Св. Св. Кирил и Методий”
От двете ми страни е тясно
по улицата няма гласове,
а
само стъпки
и
леки шумове
от гуми.
Градина с двор
или
балкон с цветя от завист.
Дърво със клони - спомени самотни
и
двор със стръкове-забрава.
Ограда в бяло
и
ограда в черно.
Прозорци стражи,
надвесени и страшни,
да мина се страхувам отдалече.
Очите непознати
нещо ми прошепват.
Завивам
и
на пръсти
котка на райета се промъква,
бяга,
бягам.
Разпадаща се порта,
разпадащи се стълби,
разплискваща се къща - парчета от реалност
...
някъде отдавна,
някъде без време,
някога била е
дом на обич - дом на милост,
дом на сълзи - дом на грижа,
дом на песен - дом на трепет.
По улицата ветрове-отрови
трепти асфалтът на небето,
излиза пара от устата
на
момиче скрито
под качулка и кашони.
Минава плавно, невидимо
минава-отминава-прекосява
границата на небето
и
вятърът я скрива
от другата страна
на
тъжна къща,
не дом
и
незабрава.
Ще помня образа й тъмен.
София, ноември 2014 г.
