Неделен книжен клуб

Из „Храна за душата“ на Джак Корнфийлд и Кристина Фелдман

Ако мъж пресича река и празна лодка се блъсне в неговата, дори да е избухлив, той няма да се ядоса много. Но ако види, че в другата лодка има някой, ще започне да му крещи да внимава накъде гребе. И ако другият не го чуе, той ще продължи да вика и да проклина.

Из „Храна за душата“ на Джак Корнфийлд и Кристина Фелдман

Ако мъж пресича река и празна лодка се блъсне в неговата, дори да е избухлив, той няма да се ядоса много. Но ако види, че в другата лодка има някой, ще започне да му крещи да внимава накъде гребе. И ако другият не го чуе, той ще продължи да вика и да проклина.

И всичко това заради човека в другата лодка. Но ако тя беше празна, той нямаше да вика и да се гневи.

Ако можеш да изпразниш собствената си лодка, когато пресичаш реката на света, никой няма да се опълчи срещу теб и да се опита да ти навреди.

                                                                  Джуандзъ

 

 

Имало някога едно дете от сол. То искало да разбере как се е появило на света, затова се отправило на дълго пътешествие. Обиколило много страни в търсене на това знание. Накрая стигнало до брега на огромния океан.

Какво чудо! - извикало детето и стъпило с единия си крак във водата.

Океанът го подканил да влезе навътре: Ако искаш да разбереш кой си, не се страхувай.

Соленото дете влизало все по-надълбоко и с всяка измината крачка се разтапяло във водата.

Накрая извикало: Е, сега вече знам кой съм.

 

                                               Традиционна история

 

Руми почукал на вратата на своята любима.

Кой е? - чул се глас отвътре.

Аз съм, твоят любим Руми – отвърнал той.

А гласът зад вратата казал: Върви си, тук няма място за двама ни.

Руми си тръгнал и продължил да медитира и да се моли. По-късно отново отишъл до къщата на любимата си и почукал.

Кой е? - попитало момичето.

Ти си.

И вратата широко и гостоприемливо се отворила.

 

                                                                       Руми

 

Двама ученици на един равин спорели за това кой е истинският път към Бога. Единият твърдял, че това е пътят на усилието и енергията:Трябва напълно и докрай да се посветим на следването на Закона. Трябва да се молим, да обръщаме внимание на всичко, да живеем праведно.

Другият последовател не бил съгласен.Тук изобщо не ставало дума за усилия. Всички те се основават на егото:Трябва напълно да се отдадем. Да следваме пътя към Бог, към пробуждането, означава да се освободим от всичко и да въплътим самото учение: „Нека бъде не моята воля, а Твоята“.

И понеже не могли да разрешат спора си, отишли при своя учител. Той изслушал първия от тях, похвалил пътя на искреното старание и когато ученикът го попитал дали това е истинският път, равинът отговорил:Прав си.

Вторият ученик доста се разтревожил и красноречиво се заел да описва пътя на отдаването и освобождаването. Накрая попитал:Нима това не е истинският път?

А учителят отговорил:Прав си.

Тогава се обадил трети ученик, който присъствал там: Но, учителю, не може и двамата да са прави.

А равинът се усмихнал и казал:И ти си прав!       

                                 

История от хасидизма