Неделен книжен клуб

Из "Изглед от Созопол" на Васил Георгиев

Обичам къмпинга...

Из "Изглед от Созопол" на Васил Георгиев

Обичам къмпинга.

Заради слънцето, което ме изхвърля от палатката в девет сутринта, секунди преди белтъците ми да са се пресекли от жегата и да са се превърнали на лепкава бяла каша.

Заради огледалното море, в което влизам веднага, след като съм се събудил, и в което завинаги потъва махмурлукът ми отпреди три часа, когато съм гледал как от същото това море се изкачва изгревът.

Заради изгрева, който посрещам в съпровода на дръмендбейс, който ако бе съпроводил и германците през хиляда деветстотин и четирийсета година, днес в средата на знамето с дванайсетте звезди щеше да се мъдри черен пречупен кръст.

Заради удоволствието да оглеждам с джин-тоник в ръка нещастните мъртвородени любови, търкалящи се на плажа, които денят разкрива – уморени, непознати, щастливи и нови.

Заради удоволствието да съм с една от тези любови, която след пет-шест часа мъгливо се опитвам да разпозная сред десетките други с шапки, бански и очила.

Заради пожарния залез, на който се наслаждавам опънат на хамака пред бара, докато слушам Пиацола, пия мента и гледам гларусите, които са излезли да вечерят с рибата в морето и с боклука по плажа. [[more]] Заради общата баня, в която се къпя в единайсет вечерта, а после чист като сълза с челник на главата се прибирам, преметнат с хавлия като Принц на мрака.

Заради тишината на къмпинга, която към един през нощта се превръща в най-всеотдайното парти, което ще завърши час след изгрева, с мъртвородените любови, търкалящи се по плажа, за които споменах по-горе.

Заради километрите глупости, които са се изпели през деня – с познати, по-познати и още по-познати малки и големи телевизионни зрители. Заради волейбола, огъня, сърфа, картите и тревата. Заради пълната почивка на сетивата, заради появата на нови сетива.