ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Изгубената дъщеря

Изгубената дъщеря
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ
Хубавите книги за любов, майки и деца, надежда и прошка изглежда никога няма да ни омръзнат, защото това са теми, които ни съпровождат през целия ни живот и винаги е интересно да ги видим през огледа на някой друг, другаде. В този смисъл „Изгубената дъщеря“ на Шилпи Сомая Гоуда е не просто поредната трогателна, добре написана история, а проникновен поглед върху наглед противоположни светове и проблеми, концентрирани около съдбата на едно индийско момиченце, осиновено и отгледано в Америка.
 
Книгата разказва историята на две жени – Кавита и Самър, свързани чрез едно дете, което едната е родила, а другата е отгледала. На пръв поглед съдбата им на двата края на света е напълно противоположна – Кавита е бедна селянка, напълно подчинена на съпруга си и неговото семейство, които безмилостно убиват първото й бебе, само защото е момиче. Животът на Кавита минава в лишения и тежък труд и непрекъснати молитви и тъга по изгубените й деца – едното убито, другото изоставено… Самър е педиатър, съпругът й я обожава и когато в семейството се появява малката Аша изглежда, че всичко е перфектно. Но копнежът по собствени деца, жертването на кариерата в името на семейството и странната връзка на Аша със съпруга на Самър, който е индиец, непрекъснато хвърлят сянка върху щастието й и я правят неспокойна и неуверена. В крайна сметка се оказва, че в главното тези две далечни жени си приличат – в това, че поставят любовта в центъра на живота си, че са опора на семейството си с цената на всичко, с абсолютната си майчинска обич и гордост и с това, че винаги намират изход и надежда. Книгата проследява голям период от време, действието се развива в Сан Франциско и Мумбай, без нито за миг да се наруши интензивността на емоциите и нишката на историята. Майсторски разказана и интересна – една чудесна момичешка книга за ваканцията!
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...