ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Изгубените цветя на Алис Харт“ от Холи Рингланд

"Изгубените цветя на Алис Харт“ от Холи Рингланд

Снимка: colibri

„Изгубените цветя на Алис Харт“ е определен от критиката като най-добър роман на Австралия за 2019 година. Това е пленителен разказ за семейството, любовта, себеоткриването, за силата на думите, за неразказаните истории, които вървят след нас като сенки, за историите, които разказваме сами на себе си, за да се чувстваме живи.

Деветгодишната Алис преживява трагедия, която обръща живота ù наопаки, и отива да живее при баба си, в чиято ферма за австралийски цветя намират подслон жени, които се чувстват изгубени и обезверени. Там всяко цвете има собствено значение и малката Алис Харт постепенно започва да  говори на езика на цветята, за да изкаже нещата, за които ѝ е трудно да говори. Семейните тайни, едно жестоко предателство и един мъж от далечна страна помагат на Алис да осъзнае, че има истории, които цветята не могат да разкажат. И че ако наистина иска да извоюва свободата си, трябва да се престраши да разкаже най-ценната история, която познава – своята собствена.

Авторката Холи Рингланд израства в тропическата градина на майка си на източното крайбрежие на Австралия. Работи 4 години в отдалечена общност на коренното население в централната австралийска пустиня. През 2009 година се премества в Англия, където получава магистърска степен по творческо писане от Университета на Манчестър. Дебютният ѝ роман „Изгубените цветя на Алис Харт” е международен бестселър, издаден в 29 държави. Миналата година печели наградата на австралийската книжна индустрия – „Книга на годината в категория „Художествена литература”.

***

Червени човки

Значение: желание да притежаваш

Pyrorchis nigricans | Западна Австралия

Нуждаят се от огън, за да цъфтят. Растат от луковици, които прекарват дълго време в покой. Цветовете са бели с тъмночервени ивици. След цъфтежа почерняват като овъглени.

Деветгодишната Алис Харт седеше на бюрото си в обшитата с дъски къща в края на тесния път и обмисляше как да запали баща си.

Пред нея, на бюрото от евкалиптова дървесина, направено от баща ѝ специално за нея, лежеше отворена книга от библиотеката. В книгата бяха събрани митове за огъня от целия свят. И макар че от Тихия океан духаше североизточен вятър и довяваше аромата на сол, Алис усещаше миризмата на пушек, на пръст и горяща перушина. Тя зачете:

Пламъците поглъщат феникса, той изгаря и се превръща в пепел, а след това се възражда преобразен, пречистен, по-добър – същият, но различен.

Алис колебливо докосна с пръст илюстрацията на възраждащия се феникс. Сребристобелите му пера блестяха, той бе разперил криле и крещеше, извил глава назад. Алис инстинктивно дръпна ръка, сякаш се изплаши да не я опарят златните, червеникавооранжеви пламъци. Мирисът на водорасли влетя през прозореца с нов порив на вятъра. Камбанките в градината на майка ѝ зазвъняха тревожно – вятърът се засилваше.

Алис се наведе над бюрото и притвори прозореца. Избута книгата встрани и отново загледа илюстрацията, докато се пресягаше към чинията с препечените филийки, които си бе приготвила още преди часове. Захапа студената, намазана с масло филия и задъвка. Какво ли щеше да стане, ако огънят погълне баща ѝ? Може би чудовищата, които живееха вътре в него, щяха да изгорят и да се превърнат в пепел, а той щеше да се възроди, пречистен от пламъците, преобразен в човека, който понякога беше – човека, който ѝ направи бюро, за да пише върху него своите истории.

Алис затвори очи и си представи за момент, че бушуващото наблизо море е океан от стихиен огън. Ако го бутне в огъня, ще бъде ли погълнат от него както феникса в книгата? Или просто ще направи крачка встрани, ще разтърси глава като събуден от ужасен сън и ще тръгне към нея с отворени обятия? „Здрасти, зайче!“, ще каже. Или пък ще засвири с уста, с ръце в джобовете и усмивка в очите. Може би Алис никога повече няма да види как сините му очи потъмняват от гняв, как целият пребледнява и в крайчетата на устата му се събира слюнка – пяна, бяла като лицето му. Просто ще следи посоката на вятъра, ще си избира книги от библиотеката и ще пише на бюрото си. Преобразен от огъня, баща ѝ винаги ще докосва бременното тяло на майка ѝ с нежност; ще посяга към Алис с внимание и грижа. А когато бебето се роди, ще го прегръща гальовно и Алис няма да лежи будна нощем и да се чуди как да предпази семейството си.

Има и още...