ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Изкушението да бъдеш щастлив“ на Лоренцо Мароне

„Изкушението да бъдеш щастлив“ на Лоренцо Мароне

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Награждавана многократно, със симпатично обещаващо заглавие и хубава пъстра корица, тази книга е точно това, което изглежда – мотивиращо четиво, наивно и доста буквално.

В последните години литературата, посветена на щастието като феномен в живота на „обикновения“ човек и на простите радости на ежедневието, си има своя сериозна ниша. За мен тези книги започнаха с прочитането на „Човек на име Уве“ и това си остава и до днес най-добрият представител на този жанр, на който съм попадала.

Дали случайно или не, но между шведския Уве и италианския Чезаре от „Изкушението да бъдеш щастлив“ има доста много общи неща. И двамата са овдовели пенсионери, които гледат с подозрение и песимизъм на света наоколо, сприхави са и недружелюбни, но с голямо сърце. Особено забележителни са разликите между двамата герои, живеещи на двата края на Европа. Ако Уве се дразни на дребните нарушения в безупречно подредения свят наоколо и се опитва да се бори с прекалената намеса на социалните служби в живота на приятеля му, Чезаре живее в какафонията на съвременен Неапол и напразно се опитва да привлече вниманието на съответните служби към съседката, редовно пребивана от мъжа си. Изобщо по много неща животът на Чезаре напомня силно на този на всеки интелигентен български пенсионер.

Чезаре, за разлика от Уве, има собствени деца и отношенията му с тях са основна тема в романа. Дъщеря му е омъжена за човек, когото отдавна не обича, и има любовник, а синът му е гей, но така и не смее да признае това на баща си. Към това се добавят и проблемите на младото семейство със съпруга насилник и възрастната съседка с многото й котки. Изобщо както отбелязах – типичен блок в „Люлин“ или който и да е панелен комплекс.

Написана семпло и без никакви отклонения от строго битовото, книгата печели може би единствено с това, че няма захаросан хепиенд. Във всеки случай заглавието е напълно погрешно – да си щастлив определено не е въпрос на изкушение, а на съзнателен избор. И ако всеки от нас не може да го направи, то книги като тази няма да помогнат особено.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...