Този декември издателство "Колибри" пусна новия "мултифункционален" роман на Радослав Парушев – "Изнасилени от чудеса". Ако не бъркам, това е десетата книга от този автор, към чийто стил и светоусещане (въпреки някои "фундаментални" различия в мирогледа) имам слабост, и с голямо удоволствие го чета. Хайде сега – различия, различия, но явно и двамата сме "обединени" около идеята, че сив, мърляв, пълен с разни идиотщини, светът, в който живеем, си има своя чар. И много моля, без революционни обновления, свещен плам, изгарящ и пречистващ го от грехове. Сиреч без чудеса, защото те, тези чудеса, май все са свързани с много смърт, болка, плач, хаос и като се замисли човек, след цялата тази патаклама той – светът – не е като да е кой знае колко по-прекрасен.
Нали знаете, че обикновено оцеляват и се заемат с "менажирането" на справедливото царство все едни такива практични, не особено симпатични и човеколюбиви екземпляри. И скоро не остава и съмнение в съвършената подредба на този нов свят... Или поне не са останали живи свидетели, които да помнят и разказват, че старият не е бил чак пък толкова черен, колкото го изкарват, а ако са останали – предвидливо си траят. Общо взето, ако сте си направили труда да се позаинтересувате, развитието на цивилизацията си върви все по метода на чудесата – революционен и ефикасен, ние да не сме от царството на растенията и животните, та да я караме еволюционно!
С други думи: ако прочетете "Изнасилени от чудеса", ще съпреживеете една история, която е смесица от парчета реалност, измишльотини и информация. Информативната част е много ценна. Попълва дупките в образованието относно рокендрола и най-вече в достъпна и запомняща се форма разяснява приликите и разликите в трите най-големи монотеистични религии, а специално за мен обяснява и неуморимо изплъзващата ми се разлика между православие и католицизъм. Бедата да си непоправим безбожник, води и до огромни затруднения в разбирането на тънкостите относно Духа, Отца и Сина и до упорит отказ на паметта да ги запази там, но вече знам.
Нещо повече, с изненада (ако, разбира се, авторът не си е направил шега с невинната ми читателска душа) установих, че в най-непонятната и неразбираема за мен религия – ислямската, разбирането относно ролята на един от стълбовете в християнството – Савел, сиреч апостол Павел, е поразително сходно с моето. Но това са дребни и несъществени подробности от една искрено разтревожена за целостта, спокойствието и мира в нашия свят книга.
5 книги, с които да ни е по-уютно и щастливо през зимата
