ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Изневярата е симптом на пренебрегнатото сърце"

"Изневярата е симптом на пренебрегнатото сърце"

Фотограф: Татяна Чохаджиева

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

"Десет женски изневери" е първата "пораснала" книга на Екатерина Антонова, която иначе познаваме с детските й книжки - Феята от захарницата, Двете кралства, Принцесешки истории, Рибка и други. В „Десет женски изневери“ тя отново разказва приказки, но за пораснали момичета, които много силно желаят да бъдат обичани… истински. Момичета, в чийто живот, внезапно, един ден, се появява изневярата. Не защото са неморални, не защото са слаби, не защото са лоши. А защото, по думите на авторката, са неискрени. Аз дълбоко се развълнувах от тези истории и съвсем естествено поисках да разбера каква е гледната точка на Катя за тях. 

Книгата събира десет женски истории за изневяра. Откъде ти дойде тази идея и как събра  вдъхновение за тези истории?

Любимото ми занимание е да наблюдавам хората. И всичките ми идеи идват, докато  наблюдавам. Направи ми впечатление колко сме неискрени. Не защото сме лоши, а защото в стремежа си да живеем цивилизовано, жестоко се цензурираме. Мъчим се да подчиним сърцата и душите си на разума, който ни обещава успехи в материалния свят и не ни плаши с объркани чувства и емоционални експлозии. В действителност обаче пренебрегнатото сърце ни създава проблеми. Проблеми, които все по-трудно сме в състояние да решим.

Табу ли е изневярата в нашето общество или е добре пазена тайна, с която хората просто живеят?

Изневярата може да бъде всичко! И табу, и мода, и тайна, и дори гордост. Можем да я наречем и „нещо напълно нормално“. Но това, че манипулираме, изкривяваме и подменяме смисъла на дадена дума, не означава, че можем да подменим реалността. А в реалността изневярата е симптом на едни вгорчаващи се отношения, на (поне) едно болно сърце.

Каква е разликата между изневярата на мъж и изневярата на жена?

Аз не смятам, че има разлика. Мъжките оправдания, почиващи върху нагони, слаби ангели и повечко алкохол, никак не ми звучат убедително. Но пък може би самите жени искаме да повярваме на някакво обяснение.

Разни истории, различни жени, различни ситуации, но общото е едно – усещането за тъга, самота, нещастие. Тъжна работа ли е изневярата?

Да, така смятам. Както споменах, изневярата е симптом. Може временно да успокои гнева ни, понеже сме били овъзмездени, да реанимира самочувствието ни, защото сме желани. Но няма да реши проблемите ни трайно. За да се случи това, е необходимо да сме честни, да сме смели и да погледнем истината. Дори хич да не ни харесва.  

Книгата за започва с посвещение на приятелките, които са избрали самотата пред изневярата. Това ли е поуката от тази книга?

Не съм залага някаква поука. Това е книга, в която различните хора ще разчетат  различни послания. Посвещението е израз на моето възхищение към жените, които са готови да поемат по трудния път на истината. Макар и труден, само той може да ни отведе до щастието. Хич не е гарантирано, но е гарантирано, че другите пътища не водят до там.

Ти самата преживявала ли си изневяра и как се отнасяш към нея?

Не и в смисъла, който сме свикнали придаваме на тази дума. Старая се да държа сърцето си чисто. А когато сърцето е чисто, изневярата не дебне тялото.  
Към изневярата и към почти всички човешки слабости се отнасям със съчувствие.

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...