Неделен книжен клуб

"Изневярата е симптом на пренебрегнатото сърце"

В „Десет женски изневери“ тя отново разказва приказки, но за пораснали момичета, които много силно желаят да бъдат обичани… истински.

"Изневярата е симптом на пренебрегнатото сърце"

Фотограф: Татяна Чохаджиева

"Десет женски изневери" е първата "пораснала" книга на Екатерина Антонова, която иначе познаваме с детските й книжки - Феята от захарницата, Двете кралства, Принцесешки истории, Рибка и други. В „Десет женски изневери“ тя отново разказва приказки, но за пораснали момичета, които много силно желаят да бъдат обичани… истински. Момичета, в чийто живот, внезапно, един ден, се появява изневярата. Не защото са неморални, не защото са слаби, не защото са лоши. А защото, по думите на авторката, са неискрени. Аз дълбоко се развълнувах от тези истории и съвсем естествено поисках да разбера каква е гледната точка на Катя за тях. 

Книгата събира десет женски истории за изневяра. Откъде ти дойде тази идея и как събра  вдъхновение за тези истории?

Любимото ми занимание е да наблюдавам хората. И всичките ми идеи идват, докато  наблюдавам. Направи ми впечатление колко сме неискрени. Не защото сме лоши, а защото в стремежа си да живеем цивилизовано, жестоко се цензурираме. Мъчим се да подчиним сърцата и душите си на разума, който ни обещава успехи в материалния свят и не ни плаши с объркани чувства и емоционални експлозии. В действителност обаче пренебрегнатото сърце ни създава проблеми. Проблеми, които все по-трудно сме в състояние да решим.

Табу ли е изневярата в нашето общество или е добре пазена тайна, с която хората просто живеят?

Изневярата може да бъде всичко! И табу, и мода, и тайна, и дори гордост. Можем да я наречем и „нещо напълно нормално“. Но това, че манипулираме, изкривяваме и подменяме смисъла на дадена дума, не означава, че можем да подменим реалността. А в реалността изневярата е симптом на едни вгорчаващи се отношения, на (поне) едно болно сърце.

Каква е разликата между изневярата на мъж и изневярата на жена?

Аз не смятам, че има разлика. Мъжките оправдания, почиващи върху нагони, слаби ангели и повечко алкохол, никак не ми звучат убедително. Но пък може би самите жени искаме да повярваме на някакво обяснение.

Разни истории, различни жени, различни ситуации, но общото е едно – усещането за тъга, самота, нещастие. Тъжна работа ли е изневярата?

Да, така смятам. Както споменах, изневярата е симптом. Може временно да успокои гнева ни, понеже сме били овъзмездени, да реанимира самочувствието ни, защото сме желани. Но няма да реши проблемите ни трайно. За да се случи това, е необходимо да сме честни, да сме смели и да погледнем истината. Дори хич да не ни харесва.  

Книгата за започва с посвещение на приятелките, които са избрали самотата пред изневярата. Това ли е поуката от тази книга?

Не съм залага някаква поука. Това е книга, в която различните хора ще разчетат  различни послания. Посвещението е израз на моето възхищение към жените, които са готови да поемат по трудния път на истината. Макар и труден, само той може да ни отведе до щастието. Хич не е гарантирано, но е гарантирано, че другите пътища не водят до там.

Ти самата преживявала ли си изневяра и как се отнасяш към нея?

Не и в смисъла, който сме свикнали придаваме на тази дума. Старая се да държа сърцето си чисто. А когато сърцето е чисто, изневярата не дебне тялото.  
Към изневярата и към почти всички човешки слабости се отнасям със съчувствие.