Действието в този роман на Ивлин Уо се развива преди по-малко от 60 години и може би най-впечатляващо е да се види колко различен е бил светът по онова време. И по-специално светът на героя на романа, а косвено и на самия автор, защото това е една от най-автобиографичните му книги.
„Изпитанието на Гилбърт Пинфолд“ започва като типичен английски роман за дребната провинциална аристокрация по времето на Джейн Остин - колоритни съседи, дребни дрязги около границите на имотите, взаимно гостуване за обяд, добродушни сплетни и спокоен живот до камината. Това е ежедневието на Гилбърт, докато по предписание на местния доктор не му се налага да предприеме пътешествие до по-топли страни. Разбира се пътешествието е с кораб, споменаването на възможността да се лети до Цейлон със самолет звучи почти кощунствено в социалното му обкръжение. На кораба, под въздействие на лекарствата които пие, Гилбърт се оказва замесен в напълно измислен, насочен срещу него заговор, в който по един забавен начин се разкрива огромната му мнителност и то типично по британски – подозрение към чужденците, презрение към испанците и французите, строго спазване на йерархията – обществена и армейска, уважение към военните в оставка, преобличане три пъти на ден, независимо от обстоятелствата и неизменно спазване на добрия тон в разговорите на масата и в стаята за пушене. За главен виновник е обявено радиото, това дяволско изобретение, което успява да промени жизнените вълни на слушателите. Преди да прочета тази книга не бях чувала, че в онези времена радиото е било използвано за лечение като пред апарата се постави кичур коса от болния. Светът, в който живеем днес, отдавна е загубил това полу-подозрително, полу-митично отношение към техниката и вече приемаме всяка техническа новост без никакво вълнение.
Това не е най-добрата книга на Уо, нито най-забавната, но е приятна за четене и носи главната особеност на неговото творчество – изключителната му национална самобитност и самочувствие, от които английските, а и европейските автори изобщо, отдавна са лишени почти напълно. Ако ви е симпатична добрата стара Англия, това четиво ще ви хареса.
