ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Извинявай“ – много тъжна дума

„Извинявай“ – много тъжна дума

Издателство Colibri

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Любовта е дар, но не е спасение. А понякога любовта е бреме или почти форма на насилие. Ида Хегаси Хойер описва пътя на своята любов по толкова убедителен и въздействащ начин, че прочетох книгата на един дъх. Защото историята на една драматична любов е по-завладяваща от всеки трилър.

Романът „Извинявай“ е носител на наградата за литература на Европейския съюз за 2015 година и макар че не зная с какви творби се е състезавал, със сигурност заслужава да бъде отличен и прочетен. Историята е разказана от първо лице единствено число и звучи плашещо близка за всеки, който помни първите си големи влюбвания и чиято памет е заровила някъде раните от раздели и обиди непоносимо тежки и сякаш незабравими.

Себастиян е голямата любов на героинята. Тя е едва на двадесет години и се влюбва така, както само тогава трябва да се влюбим – без да му мисли много, с безразсъдство и отдаденост. В едно умно, хубаво и умерено ексцентрично момче. Тяхната луда любов е разказана лаконично и закачливо, така че дребните проблеми само проблясват на повърхността, видими единствено за майката на героинята. Себастиян е начетен, образован, самоуверен и пълен с идеи. Той всъщност няма никакви приятели, почти не общува с родителите си и единствената проява на обич, която признава, е пълната зависимост. Всичко това е обяснено само с думи, без насилие, без физическо насилие, просто думи, задушаващи, унизителни думи. Погледнати през призмата на любовта на героинята, това са думи на любов – различна, но за нея още по-ценна.

Краят на книгата е наистина като в криминален роман. И не защото има престъпление – в живота по-често на повърхността не се случва абсолютно нищо – а защото предчувствието за онова, което може и трябва да се случи, е физически осезаемо за читателя. Страхотна книга за невидимото в любовта, за което всички сме слепи. 

 

Ето и една чудна книга за любовта

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...