ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Как да спасим света

Как да спасим света
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

 

„Указания за спасяването на света“ на Роса Монтеро е книга, която до голяма степен съдържа отговор на въпроса как да спасим света. Само че – нашият личен свят. Историята започва с овдовелия таксиметров шофьор Матиас, потънал в мъката и самотата си и търсещ начин да запази здравия си разум. Постепенно съдбата го среща с други странни персонажи на големия град – една алкохоличка със забележително минало, пропаднал лекар, африканска проститутка и малко гущерче, като едно престъпление преплита по странен начин съдбите им. Независимо, че действието на романа се развива в Мадрид, събитията се случват в много тесните рамки на ежедневието и бита на героите и в този смисъл биха могли да намерят място в който и да е мегаполис. Няма да ви разказвам каква е интригата, книгата е динамична и се чете с интерес, онова което на мен ми хареса най-много е, че героите до края остават верни на себе си. Дори и в най-големите изпитания, съдбата не може да сломи духа на онзи, който е със силен характер и вярва в себе си, така както никой не може да помогне по пътя на саморазрушението на онези, които вече са тръгнали по него… В тази книга няма чудеса, но има проста, наивна красота и вяра в силите на обикновения човек да намери приятели, подкрепа и да, спасение. 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...