Когато започнах да чета „Елайза и нейните чудовища“ от Франческа Запия, си казах: „Ужас! Явно съм стара! Нищо не разбирам!“. То не бяха фенфикшъни, канон, фенон, шипинг... След това обаче 7-годишната ми дъщеря отмъкна книгата и с интерес потъна в нея. Казах й: „Този роман не е за теб! За по-големи е.“ Разбира се, след това мое изказване тя не искаше нищо друго, освен да чете единствено тази книга. Обмислям да й кажа същото и за всички издания от задължителния списък за училище. Дано има същия ефект!
Но след като дъщеря ми бе погълната от историята, вече нямах оправдание да не разбирам. Трябваше да прочета романа, и то бързо, за да видя дали все пак няма нещо неподходящо за по-малки деца. Веднъж потънала в историята обаче, осъзнах, че не съм чак толкова стара, защото героите ме увлякоха.
Елайза е интересен вид интроверт – в реалността тя почти не говори с никого, но в Интернет е Кралица с милиони последователи.
Тя е автор на безумно успешен уебкомикс и всяка седмица феновете й чакат с трепет да публикува нова част от историята. Това е прекрасно, от една страна, защото дава възможност на Елайза да развива таланта си, но и ужасно, от друга, защото я кара да живее непрекъснато под натиска на очакванията. Тя потъва в работата си всяка нощ и пренебрегва не само домашните си за училище, но и всичко в заобикалящия я свят – братята си, родителите, дори съучениците. Елайза няма приятели, винаги е сама и сякаш когато е офлайн, е буквално откъсната от живота.
Всекидневието й е затворен кръг, от който като че ли няма измъкване. Докато не се появява едно момче и не пропуква очертанията на кръга.
Но се изисква огромна смелост, за да започнеш да общуваш в реалността така свободно, както във виртуалния свят, а когато тези два свята се сблъскат, понякога има огромни сътресения.
„Елайза и нейните чудовища“ съвсем не е стандартен тийнроман, разказващ единствено за първата любов и бала. А е много сериозна книга, показваща тъмната страна на онлайн обсебеността. И не става дума, че в Интернет можеш да попаднеш на опасни хора, а че ти самият ставаш опасен за себе си, ако прекарваш прекалено много време онлайн.
Авторката показва колко лесно се стига до крайности – да противопоставяш двата свята на всяка цена и да мразиш всичко в реалния само за да се чувстваш добре във виртуалния; да страниш от хората около теб само защото ти е по-лесно да общуваш с други, които никога не си виждал. Това е книга за трудността да постигнеш баланс между тези два свята. Но също и роман за отговорността на автора към феновете; за абсурдните ситуации, в които понякога изпада той – да се чувства като в клетка в зоологическата градина, от когото всички очакват някой интересен номер. Роман за любовта към фендъма, но и за огромната отговорност, която носиш към почитателите.
„Елайза и нейните чудовища“ е история, в която тийнейджърите ще намерят мъдрост, а родителите ще открият начин да разбират повече собствените си деца.
