Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Как се превръщаме в чудовища за самите себе си

Как се превръщаме в чудовища за самите себе си

Издателство "ИБИС"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Когато започнах да чета „Елайза и нейните чудовища“ от Франческа Запия, си казах: „Ужас! Явно съм стара! Нищо не разбирам!“. То не бяха фенфикшъни, канон, фенон, шипинг... След това обаче 7-годишната ми дъщеря отмъкна книгата и с интерес потъна в нея. Казах й: „Този роман не е за теб! За по-големи е.“ Разбира се, след това мое изказване тя не искаше нищо друго, освен да чете единствено тази книга. Обмислям да й кажа същото и за всички издания от задължителния списък за училище. Дано има същия ефект!

Но след като дъщеря ми бе погълната от историята, вече нямах оправдание да не разбирам. Трябваше да прочета романа, и то бързо, за да видя дали все пак няма нещо неподходящо за по-малки деца. Веднъж потънала в историята обаче, осъзнах, че не съм чак толкова стара, защото героите ме увлякоха.

Елайза е интересен вид интроверт – в реалността тя почти не говори с никого, но в Интернет е Кралица с милиони последователи.

Тя е автор на безумно успешен уебкомикс и всяка седмица феновете й чакат с трепет да публикува нова част от историята. Това е прекрасно, от една страна, защото дава възможност на Елайза да развива таланта си, но и ужасно, от друга, защото я кара да живее непрекъснато под натиска на очакванията. Тя потъва в работата си всяка нощ и пренебрегва не само домашните си за училище, но и всичко в заобикалящия я свят – братята си, родителите, дори съучениците. Елайза няма приятели, винаги е сама и сякаш когато е офлайн, е буквално откъсната от живота.

Всекидневието й е затворен кръг, от който като че ли няма измъкване. Докато не се появява едно момче и не пропуква очертанията на кръга.

Но се изисква огромна смелост, за да започнеш да общуваш в реалността така свободно, както във виртуалния свят, а когато тези два свята се сблъскат, понякога има огромни сътресения.

„Елайза и нейните чудовища“ съвсем не е стандартен тийнроман, разказващ единствено за първата любов и бала. А е много сериозна книга, показваща тъмната страна на онлайн обсебеността. И не става дума, че в Интернет можеш да попаднеш на опасни хора, а че ти самият ставаш опасен за себе си, ако прекарваш прекалено много време онлайн.

Авторката показва колко лесно се стига до крайности – да противопоставяш двата свята на всяка цена и да мразиш всичко в реалния само за да се чувстваш добре във виртуалния; да страниш от хората около теб само защото ти е по-лесно да общуваш с други, които никога не си виждал. Това е книга за трудността да постигнеш баланс между тези два свята. Но също и роман за отговорността на автора към феновете; за абсурдните ситуации, в които понякога изпада той – да се чувства като в клетка в зоологическата градина, от когото всички очакват някой интересен номер. Роман за любовта към фендъма, но и за огромната отговорност, която носиш към почитателите.

„Елайза и нейните чудовища“ е история, в която тийнейджърите ще намерят мъдрост, а родителите ще открият начин да разбират повече собствените си деца.

 

Бела много трудно определя себе си чрез прилагателни, хобита или факти, които би трябвало да разкриват същността й. Достатъчно променлива е, че да изненада дори себе си и в същото време достатъчно постоянна, че да не се отказва от нещата, които истински обича. А истински обича да чете, да посещава непознати места, да се запознава с нови хора, да пие чай, да се събужда в слънчеви стаи, да гледа хор...