Неделен книжен клуб

Какво не знаем за любовта

Детската психика е изключителна крехка. Детето няма логичното мислене на възрастния човек и често пъти може да изтълкува по погрешен начин родителската грижа. Добрият родител трябва да осигури не само материален, но преди всичко душевен комфорт на детето си – а това означава да го кара да се чувства обичано, ценено и уникално. Четох книгата по градинки и детски площадки, докато собствената ми 6-месечна дъщеря спеше до мен и нерядко чувах майки да отправят към децата си кастриращи и унижаващи забележки от типа: „Ти си лошо дете!“, „Не пипай!“, „Не ходи там!“, „Ауууу, колко си мръсен!“, „Ще те дам на кучето!“, „Казах ли ти, бееее! Колко пъти дати повтарям!“, „Оставям те и си тръгвам!“ и т.н.   

Какво не знаем за любовта
Когато чета, обичам да подчертавам и да си правя бележки в книгите. Може би затова не мога да свикна с електронните книги. Подчертавам моментите, в който се разпознавам, които искам да прочета отново, които искам да запомня. Ако приключвайки една книга, в нея има много цветни пасажи, значи ми е харесала.
 
С книгата „Какво не знаем за любовта“ на Милена Динкова успях почти да изхабя един маркер, защото почти на всяка страница имаше нещо, което исках да подчертая, да отбележа, да запомня.
 
Книгата е посветена на любовта, на динамиката и взаимоотношенията в двойката. Но най-ценно за мен беше анализът на причината за тези взаимоотношения – а именно онези случки и поведенчески модели от ранното ни детството, който формират характерите ни и ни правят такива, каквито сме. Милена Динкова [[more]]обяснява явления като ниската себеоценка, липсата на партньор, отчуждението и караниците в брака, изневярата и сексуалните проблеми с емоциите, които сме преживели като деца; с моделите, с които сме израснали; с начина, по който са се отнасяли към нас родителите ни; с вниманието, което сме получавали от мама и татко; с това дали са успявали да ни покажат любовта си по начин, който да ни кара да се чувстваме сигурни и обичани.
 
Детската психика е изключителна крехка. Детето няма логичното мислене на възрастния човек и често пъти може да изтълкува по погрешен начин родителската грижа. Добрият родител трябва да осигури не само материален, но преди всичко душевен комфорт на детето си – а това означава да го кара да се чувства обичано, ценено и уникално.
Четох книгата по градинки и детски площадки, докато собствената ми 6-месечна дъщеря спеше до мен и нерядко чувах майки да отправят към децата си кастриращи и унижаващи забележки от типа: „Ти си лошо дете!“, „Не пипай!“, „Не ходи там!“, „Ауууу, колко си мръсен!“, „Ще те дам на кучето!“, „Казах ли ти, бееее! Колко пъти дати повтарям!“, „Оставям те и си тръгвам!“ и т.н. 
 
Често пъти изпитвах желание да стана от пейката и да се намеся в някоя от тези сцени, но си давах ясна сметка, че няма да бъда разбрана правилно. И все пак, ако за нашите родители има извинение за допуснатите грешки във възпитанието и отглеждането ни, защото по тяхно време не е имало достатъчно информация, то за нас, съвременните родители, няма оправдание да възпитаваме неуверени и нерешителни деца с ниска себеоценка.
 
Независимо дали искате да научите повече за собствените си емоции в любовта и да анализирате причините за тях във вашето детство или искате да знаете повече за това как да отгледате емоционално здраво и уверено дете, в „Какво не знаем за любовта“ ще намерите много отговори и ценни идеи.