"Картата на времето", Феликс Палма

Честно да си призная, не знаех нищо за тази книга, преди да я разлистя. Притегли ме натруфеният, романтичен стил и беглото мяркане на името на Хърбърт Уелс. Оказах се права – английският писател е едва ли не главен герой на този пищен на обрати роман, а стилът – о, да - е очарователно старомоден. Самият роман даже е такъв, в случай че старомоден означава увлекателен, сантиментален, идеалистичен. В него срещаме истински лица и събития от викторианска Англия от края на деветнайсети век, както и не малко измислени истории и герои, които поради липса на по-подходяща дума, бих нарекла „фантасмагории”. Оказах се очарована. Най-много ми хареса Zeitgeist, духът на времето, който Феликс Палма е успял да предаде – време, богато на изобретения, полети на фантазията и недостижими на пръв поглед цели.  Хареса ми и образът на Уелс, авторът, на който дължим много повече от класиките, които ни е оставил – като почнем от „Машина на времето” и стигнем до „Война на световете”. На Хърбърт Уелс и на неколцина други /например Брам Стокър, който също се появява в романа/ дължим съвременни жанрове като фантастиката или вампирския хорър, така популярен напоследък дори сред децата. На последно място поставям увлекателния разказ, който наистина е такъв през по-голямата част от времето. А, да не забравя и любовта, която на нас, момичетата с романтични сърца, несъмнено ще допадне. Това е Картата на времето – сега знам.