Неделен книжен клуб

„Казусът Кукоцки“ на Людмила Улицка – за Русия с любов и омраза

Това е може би най-обсъжданият и със сигурност най-успешният роман на Людмила Улицка, носител на руската награда „Букър“

„Казусът Кукоцки“ на Людмила Улицка – за Русия с любов и омраза

Това е може би най-обсъжданият и със сигурност най-успешният роман на Людмила Улицка, носител на руската награда „Букър“ и екранизиран успешно в девет сериен филм. Типично за творчеството на авторката и това е семейна сага, в която личното се преплита със социалното – впрочем в Русия няма други измерения на съществуването, там съдбата на човека винаги е и съдба на народа му.

В този роман има всичко, заради което мненията за Людмила Улицка са толкова полярни – нея читателите или я боготворят, или я мразят. За едните тя е най-достоверен и красноречив разказвач на руската душевност и бит, за други е антируски настроена и тенденциозно изопачаваща реалността от по-далечното и по-близкото минало.

Това, което е важното обаче, е фактът, че „Казусът Кукоцки“ съдържа в себе си синтезирани онези черти на Русия, заради които това е страна, силно обичана или мразена. У нас също чувствата са отчетливо поляризирани, особено в последните години. Дори аз самата преживях прочитането на този роман, мятайки се от една крайност в друга – отначало не можех да спя и сънувах своя дедушка, който е изкарал десет години в лагерите на Сибир, писмата до него от България, на които никога не идвал отговор и бабушка, която никога не спряла да се надява. В романа това е уводната част, историята на семейство Кукоцки – потомствени лекари и предани служители на медицината и държавата, от онази порода медици, които просто се раждат обречени на тази професия.

След това започва мистичната част. Този пласт на битието, една отвъдна реалност, за която мнозина се досещат, но малцина се осмеляват да погледнат натам, трудно обясними с думи чудеса, вярата в които спасява руснаците във време и условия, в които иначе не може да се оцелее. Признавам, че тази част ми беше неясна, излишно дълга и като цяло ненужна. Читателят няма да загуби нищо, ако прескочи тези стотина страници. Последната част на романа за семейство Кукоцки е брежневският застой. Точно така и действието в книгата сякаш стои на едно място. Улицка просто прекрасно описва онова време, в което привидно нищо не се случва, но интелектуалците и артистите живеят интересно и весело, по магазините няма нищо, но всички имат всичко, институциите съществуват, но не функционират и така нататък, именно тази част поражда най-силен гняв в родината й.

Иначе както подсказва заглавието, това е историята на един от докторите Кукоцки, обречен да остане без наследници, с късен брак и още по-кратко време да е щастлив преди жена му да се разболее необратимо, с чудна доведена дъщеря, която тръгва по свой път твърде рано и почти случайно прибрана храненица, която е обречена да си остане завинаги детето от бараката в двора.

Книгата е прекрасно написана и – което е далеч по-важно – превъзходно преведена. Винаги имам огромни проблеми да чета руски текст на български, защото почти винаги оригиналът „прозира“ и за мен като познавач на езика, това е крайно дразнещо. В случая Иван Тотоманов е създал безупречен текст, така че удоволствието от четенето е много голямо. Книга, която много трудно се забравя, но си струва да бъде прочетена, преболедувана и споделена.