ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Където никой няма да те намери“ – трилър за джендъри

„Където никой няма да те намери“ – трилър за джендъри

Издателство "Колибри"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Родена Тереса и умира Флоренсио, с официално променен пол през 1980 г. Родена с полови белези и на двата пола и по желание на майка си отгледана като момиче, за да стане след това партизанин срещу режима на Франко с мъжка външност и под мъжко име. Остава в историята на Испания като безжалостен убиец и неуловим боец с псевдонима „Пастирката“.

Тази напълно истинска история е в основата на романа „Където никой няма да те намери“ на Алисия Хименес Бартлет. Книгата е носител на наградата „Надал“ в родината си и причините за това едва ли са само в известността на главния персонаж. Романът е чудесно написан, много интересен и страхотно актуален. Дори днес вероятно повече, отколкото преди осем години, когато е издаден първоначално.

Повествованието се води едновременно от името на Пастирката и от името на двама мъже, които са по следите й – психиатър и журналист. Нейният монолог е абсолютно непосредствен и заради това потресаващ, разказ на същество, по рождение лишено от свое място в света и от близки хора.

Именно тази част от книгата не е измислена. Светът не разбира Пастирката и затова хората се боят от нея, а понеже се боят, са склонни да й приписват качества на чудовище.

Непознатото винаги плаши – лесно е да се каже отстрани, но е трудно когато трябва да тръгнем срещу себе си и да приемем и онези, които не разбираме. Пастирката е близка само с децата и с животните, защото само те я приемат такава, каквато е.

Психиатърът и журналистът на свой ред я търсят по напълно различни причини, пътувайки заедно, но всеки сам за себе си, като развръзката е някак неочаквана. Във всеки случай никой от тях не търси Пастирката, за да й помогне, те също са част от света, за който това е едно странно явление, което заслужава изследване, но не и подкрепа.

През последната година се наслушахме на глупости за това как някой едва ли не се опитва да привнесе отвън чужди на нашия свят явления като „джендъри“. Без да знам и досега какво точно е „джендър“ и с какво заплашва личното ми добруване, за пореден път се замислих как различните от нас хора съществуват на земята от време оно и животът им и до днес си остава абсолютен кошмар.

Тази книга отгръща една страница от този кошмар – хвърлете едно око, преди да прочетете поредния статус за Истанбулската конвенция.

 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...