Родена Тереса и умира Флоренсио, с официално променен пол през 1980 г. Родена с полови белези и на двата пола и по желание на майка си отгледана като момиче, за да стане след това партизанин срещу режима на Франко с мъжка външност и под мъжко име. Остава в историята на Испания като безжалостен убиец и неуловим боец с псевдонима „Пастирката“.
Тази напълно истинска история е в основата на романа „Където никой няма да те намери“ на Алисия Хименес Бартлет. Книгата е носител на наградата „Надал“ в родината си и причините за това едва ли са само в известността на главния персонаж. Романът е чудесно написан, много интересен и страхотно актуален. Дори днес вероятно повече, отколкото преди осем години, когато е издаден първоначално.
Повествованието се води едновременно от името на Пастирката и от името на двама мъже, които са по следите й – психиатър и журналист. Нейният монолог е абсолютно непосредствен и заради това потресаващ, разказ на същество, по рождение лишено от свое място в света и от близки хора.
Именно тази част от книгата не е измислена. Светът не разбира Пастирката и затова хората се боят от нея, а понеже се боят, са склонни да й приписват качества на чудовище.
Непознатото винаги плаши – лесно е да се каже отстрани, но е трудно когато трябва да тръгнем срещу себе си и да приемем и онези, които не разбираме. Пастирката е близка само с децата и с животните, защото само те я приемат такава, каквато е.
Психиатърът и журналистът на свой ред я търсят по напълно различни причини, пътувайки заедно, но всеки сам за себе си, като развръзката е някак неочаквана. Във всеки случай никой от тях не търси Пастирката, за да й помогне, те също са част от света, за който това е едно странно явление, което заслужава изследване, но не и подкрепа.
През последната година се наслушахме на глупости за това как някой едва ли не се опитва да привнесе отвън чужди на нашия свят явления като „джендъри“. Без да знам и досега какво точно е „джендър“ и с какво заплашва личното ми добруване, за пореден път се замислих как различните от нас хора съществуват на земята от време оно и животът им и до днес си остава абсолютен кошмар.
Тази книга отгръща една страница от този кошмар – хвърлете едно око, преди да прочетете поредния статус за Истанбулската конвенция.
