Купих си книгата „Хиляда години молитви“ на Иун Ли главно защото си дадох сметка, че не съм попадала досега на книга от китайски автор, написана през 21 век. В същото време феноменът Китай – главно в икономически смисъл и по-малко в културен – става все по-значим в съвременния свят и е много интересно да се види какво стои зад него. Мога да опиша книгата с две думи – впечатляваща и потресаваща. Пречупени през призмата на комунистическия начин на живот – впрочем нищо общо с онова, което ние си представяме зад тези думи – неумолимо и жестоко минават дните на героите на разказите на Иун Ли. Живо и мъртво прехождат едно в друго в неизменен кръговрат и без драма, насилието е част от живота, търпението е висша добродетел, семейството е напълно затворена общност, а съдбата е необратима и неизменно строга. Написана без патос и с достатъчно съчувствие, за да не изглежда като монотонно оплакване, „Хиляда години молитви“ е интересен и автентичен разказ за една далечна и много различна култура. Особено интересен е именно женският поглед на авторката, защото върху съдбата на жените най-много се отразяват всички промени в китайското общество – от спасените от удавяне бебета-момичета, до самотните възрастни жени, които търпеливо понасят трудната си съдба – в повечето разкази именно жените са онези, които са в основата на събитията и с мъдрост и упоритост променят себе си и света. Книга, която провокира смелостта и любопитството на читателките си - осмелете се да я разгърнете…
