Всеки от нас има поне един такъв приятел, който умее да разкаже и най-скучния си ден по такъв начин, че да се смеем непрекъснато и да опише и най-конфузната ситуация така, че тя да изглежда забавна и почти абсурдна. Понякога се питам дали тези хора си причиняват такива нелепи неудобства сами, само за да има след това какво да разказват. Отговор на този въпрос дава книгата на Томи Яуд „Пълен идиот“. Разказана от името на странния и объркан ерген Саймън, член на най-лъскавия гей фитнес клуб в Кьолн и влюбен в продавачка в Старбъкс, романът звучи не като книга, а като забавен монолог на приятел, който ни споделя неволите си по такъв начин, че през цялото време ни е смешно и мило и нямаме търпение да чуем какво следва. Историята проследява дните преди рождения ден на Саймън, изпълнени с какви ли не приключения в работата и извън нея и според мен поне в някакъв момент всеки може да се разпознае или да се сети за разказана от приятел история и да види по напълно неочакван начин причините за случилото се. Всички герои са много симпатични и до болка познати, от шефката с безумна прическа и огромни очила, която всъщност не е лош човек, през смахнатата хърватска чистачка Лола, любопитна и непохватна, но много мила, дебелият най-добър приятел Флик, бившата съученичка и настояща кучка Паола, до красивата продавачка в Старбъкс, която се оказва съвсем не това, което изглежда. „Пълен идиот“ определено няма претенции да влезе в литературната класика, но е много приятна и забавна компания, а понякога това е всичко, от което имаме нужда.
