Неделен книжен клуб

Книга за размисъл и просветление

Авторът на „Къщата на джамията“ Кадер Абдола е иранец и разказва за родината си в най-неспокойния исторически период от близкото й минало – изгонването на шаха и завръщането на Хомейни. Събитията са разгледани през призмата на семейството на Ага Джан. 

Книга за размисъл и просветление
Обезателно прочетете тази книга! Това не е само препоръка от художествена гледна точка, този роман е и много повече – притча, приказка, поезия в най-добрите персийски традиции, подробно (и добросъвестно) цитиране на много сури от корана и разглеждане на традиционните ислямски ценности и традиции по начин, който почти не се среща в европейската литература.
 
Авторът на „Къщата на джамията“ Кадер Абдола е иранец и разказва за родината си в най-неспокойния исторически период от близкото й минало – изгонването на шаха и завръщането на Хомейни. Събитията са разгледани през призмата на семейството на Ага Джан. Според древните традиции семейството му притежава и управлява джамията, къщата към нея, прилежащите постройки и същевременно имат бизнес с килими и управляват и пазара. Всичко в къщата и рода, който я обитава, говори за столетни традиции – архива, съкровищницата, старите куполи и дори щъркелите, които винаги са били там. Първата част на книгата прилича на приказка на Шехерезада… След това на власт идва ислямът. И противно на онова, което очаква Ага Джан, новите и млади ислямски водачи не следват традициите, а главно собствения си интерес. Настъпват беззаконие, фанатизъм и мрак. Онова, което се е случило в Иран и Афганистан, което може би става в Ирак и Сирия, възможно е в Египет и Либия – то според Абдола няма нищо общо с исляма и изконните традиции на тези общества, а е религиозен фанатизъм в най-отблъскващия му вид. 
 
Това е само едната причина тази книга да заслужава да бъде прочетена – защото тя разкрива идилията на една общност, запазила традиции и ценности, които модерното общество отдавна е загърбило. Другата причина е, че за разлика от почти всички автори, пишещи по темата, Абдола не предпоставя някакви „общочовешки“ ценности, нито извежда превъзходството на европейците по някакъв начин, той просто добросъвестно описва един самодостатъчен, затворен и идиличен свят, който е изчезнал завинаги. И като във всяка приказка, така и там е мило и любопитно да се надникне, без да разбираме всичко и без да даваме оценка. Просто се наместете удобно на дивана и нека Шехерезада ви разкаже….