ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Книгата на Мишел Обама е събитие!

Книгата на Мишел Обама е събитие!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Преди да ви разкажа за „Моята история“ – автобиографията на Мишел Обама (най-после преведена и издадена на български от издателство Софтпрес, ще излезе на пазара чак през октомври, година след като оглави всички заслужаващи си класации), нека ви кажа защо обичам Мишел Обама.

Обичам я, защото е различна и защото не се интересува от този глупав и суетен стремеж на първите дами на САЩ да се превръщат в Джаки Кенеди или в „кралски особи“. Не знам в какви чинии са вечеряли семейство Обама, не знам нищо за избора на пердета и възглавници по диваните на Белия дом по време на 8-те години, в който този дом, построен от роби, беше неин дом. Но знам много за нейната сила, за нейното изключително дар слово, за това с каква лекота успява да каже това, което ще накара хората да мислят, да се променят, да действат.

Тя е идеалната първа дама и макар че четох, че е проблематично да се говори за чернокожа жена, която е постигнала „американската мечта“ (както казва Малкълм Х: „Няма американски сън, има американски кошмар“), за мен тя е постигнала един идеал, който наистина е доста демоде да се нарича „американски“ – от скромните квартали на Чикаго до това, което е в момента. Факт е, че никой не говори за нея като за „първа дама“, а като за Мишел Обама. Това има смисъл, винаги е имало – та нея я критикуваха, че е твърде силна личност, за да се впише в образа на първа дама.

Мишел е жена, която няма кой знае какво за показване, но има много за казване. Жена, за която тези трудни 8 години са просто етап в живота и нищо не е свършило за нея – тя тепърва ще има какво да каже. И го очаквам. Затова я обичам. 

    Има и още...

Елена е щастливо градско момиче с много и разностранни интереси. Много е сериозна. Не съвсем. Постоянно редактира и започва наново. Не пуши, не пие. Чувства се вкъщи навсякъде, където има Wi-Fi. Повече от Елена можете да намерите във Фейсбук страницата  My Italian Days.