Неделен книжен клуб

Книгата на Мишел Обама е събитие!

Мемоарите й най-после са преведени и издадени на български от издателство Софтпрес

Книгата на Мишел Обама е събитие!

Преди да ви разкажа за „Моята история“ – автобиографията на Мишел Обама (най-после преведена и издадена на български от издателство Софтпрес, ще излезе на пазара чак през октомври, година след като оглави всички заслужаващи си класации), нека ви кажа защо обичам Мишел Обама.

Обичам я, защото е различна и защото не се интересува от този глупав и суетен стремеж на първите дами на САЩ да се превръщат в Джаки Кенеди или в „кралски особи“. Не знам в какви чинии са вечеряли семейство Обама, не знам нищо за избора на пердета и възглавници по диваните на Белия дом по време на 8-те години, в който този дом, построен от роби, беше неин дом. Но знам много за нейната сила, за нейното изключително дар слово, за това с каква лекота успява да каже това, което ще накара хората да мислят, да се променят, да действат.

Тя е идеалната първа дама и макар че четох, че е проблематично да се говори за чернокожа жена, която е постигнала „американската мечта“ (както казва Малкълм Х: „Няма американски сън, има американски кошмар“), за мен тя е постигнала един идеал, който наистина е доста демоде да се нарича „американски“ – от скромните квартали на Чикаго до това, което е в момента. Факт е, че никой не говори за нея като за „първа дама“, а като за Мишел Обама. Това има смисъл, винаги е имало – та нея я критикуваха, че е твърде силна личност, за да се впише в образа на първа дама.

Мишел е жена, която няма кой знае какво за показване, но има много за казване. Жена, за която тези трудни 8 години са просто етап в живота и нищо не е свършило за нея – тя тепърва ще има какво да каже. И го очаквам. Затова я обичам. 

    Има и още...


Когато книгата излезе през ноември 2018 г., имах избор – да си я купя на английски или на италиански или пък да избера аудиокнига от Audible. Веднага щом прочетох, че текстът е прочетен лично от нея, похарчих месечния си кредит за аудиокнигата Becoming (или както странно е преведена у нас „Моята история“). Защото, съгласете се, че becoming е нещо различно от "моята история". Becoming носи целия потенциал на съзнателното израстване, превръщането, желанието, силата. „Моята история“ не казва такива неща. Така че аз слушах Мишел Обама, която чете книгата си. В колата, в банята. Докато работя, докато си почивам. Докато вървя между рафтовете в супера. Докато броя крачки в парка, докато готвя в кухнята. 400 страници. 19 часа слушане.

Ако може да се обобщи едно нещо за нея от тези мемоари, може би то е, че всичко в живота й е подчинено на нейното мото: When they go low, we go high. Цялата книга в голяма степен разказва за развитието в живота й, съхранявайки основните принципи на достойнство и почтеност.

Описва детството, квартала, приятелите. Неща, които на пръв поглед всеки има в живота си, но не си дава сметка, че го определят, че са част от това превръщане в личност. Чернокожата перспектива е нейната лична, без претенции за обобщение, без любимата ми глупост „всички“. После срещата с Барак в очарователни, много мили детайли, включително и много смешни. Неща, в които всеки би се огледал. Най-различни случки, купони. Решенията им, скромния старт. Има много трогващи мисли за тъгата на спонтанния аборт, за самотата. Отново, много от нас са ги преживяли. Както и за сметките, дълговете, преживяването на края на месеца. Родителството, разбира се.

Но и за това какво е да живееш с човек с мисия в живота. Какво е да съжителстваш с тази мисия, да спиш в леглото с нея, да закусваш сутрин на масата с нея, как се адаптираш към това. После и за времето в Белия дом. Книгата потвърждава това, което предполагаме – че е трябвало да се намести в стереотипа за първата дама, но все пак да представи своя редакция, за да успее да съхрани автентичността си.

Има и размисли за политиката, за това, че политиката не е хубаво нещо. „Политическият свят не е място за добри хора“, че няма нищо отвъд „грозно червено срещу грозно синьо“. И ако не сте разбрали от интервютата й, то в нейната история никога няма да има място за президентска кандидатура.

Книгата е толкова откровена, че в крайна сметка остава впечатлението, че знаеш всичко за Мишел Обама. Толкова, че ако ей сега се появи в стаята, ще има какво да си кажете, разкажете. Подобно на тези приятели, които не се виждат с години, а когато се видят, говорят така, сякаш времето не е минавало. Поне при мен имаше такъв ефект, сякаш очаквам срещата ни, за да си поприказваме.

Прочетете я. Октомври не е чак толкова далеч.

 

Нашите 7 вдъхновяващи жени лидери