И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца. Получи се дълъг списък заглавия, които ще ви представим в няколко материала.
Днес три момичета споделят по малко за любимите си книги от 2017 г.
Дина Карагяурова: "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Тази книга пълни душата. Красива, топла, мъдра, сладкодумна. Подари ми я скъпа приятелка и веднага щом видях корицата, знаех, че ще ми хареса. Грабна ме още с първото изречение и през цялото време, докато я четях, изпитвах едно може би позабравено чувство на уют и като че ли долавях аромата на пресни билки и вкусни гозби, които се носят от страниците й. Тя разказва историята на едно отдалечено и запустяващо арменско село и неговите обитатели с техните радости и неволи. Припомня ни селския живот с неговата суровост, но и с неподправената красота на простите неща. Чудесно четиво за студените зимни дни, когато имаме нужда от повече топлина, светлина, магия и красота.
"Стопанката на Господ" на Розмари Де Мео. Определенията за тази книга започват от "роман и требник на българските народни обреди", минават през "изкривяване на българския фолклор" и стигат до "плагиатство и измислици". За "Стопанката на Господ" се изписа и изговори толкова много, и то в противоположни посоки, че това само по себе си е достатъчна причина да я сложим в списъка за 2017 г. Аз лично още не съм я прочела, но смятам да го направя в най-скоро време и вярвам, че ще ми хареса.
Десислава Димова: Обръщам се назад към кориците на 2017 г. Тези, които купих, тези, които изчетох, и тези, които само съзерцавах. Една е моята книга на годината. И е тя, защото освен че я помня, я практикувам: "Малък наръчник по Хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот". Видях много и различни интерпретации на този антропологичен феномен, но аз се придържах към оригинала, който първоначално изчетох. ХЮГА ме балансира, успокоява ме, приоритизира ми стреса и ми помага да го изгоня. Благодарение на ХЮГА къщата е огряна в топли светлини и душите ни, надявам се, също.
Друга книга, която бавно ме развълнува, но затова пък трайно, е
;void(0);){kind=link}
