Неделен книжен клуб

Книгите на 2017 г., нашата селекция

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца.

Книгите на 2017 г., нашата селекция

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца. Получи се дълъг списък заглавия, които ще ви представим в няколко материала.

Днес три момичета споделят по малко за любимите си книги от 2017 г.

Дина Карагяурова: "Три ябълки паднаха от небето" на Нарине Абгарян. Тази книга пълни душата. Красива, топла, мъдра, сладкодумна. Подари ми я скъпа приятелка и веднага щом видях корицата, знаех, че ще ми хареса. Грабна ме още с първото изречение и през цялото време, докато я четях, изпитвах едно може би позабравено чувство на уют и като че ли долавях аромата на пресни билки и вкусни гозби, които се носят от страниците й. Тя разказва историята на едно отдалечено и запустяващо арменско село и неговите обитатели с техните радости и неволи. Припомня ни селския живот с неговата суровост, но и с неподправената красота на простите неща. Чудесно четиво за студените зимни дни, когато имаме нужда от повече топлина, светлина, магия и красота.

"Стопанката на Господ" на Розмари Де Мео. Определенията за тази книга започват от "роман и требник на българските народни обреди", минават през "изкривяване на българския фолклор" и стигат до "плагиатство и измислици". За "Стопанката на Господ" се изписа и изговори толкова много, и то в противоположни посоки, че това само по себе си е достатъчна причина да я сложим в списъка за 2017 г. Аз лично още не съм я прочела, но смятам да го направя в най-скоро време и вярвам, че ще ми хареса.

Десислава Димова: Обръщам се назад към кориците на 2017 г. Тези, които купих, тези, които изчетох, и тези, които само съзерцавах. Една е моята книга на годината. И е тя, защото освен че я помня, я практикувам: "Малък наръчник по Хюга. Тайните на датчаните за щастлив живот". Видях много и различни интерпретации на този антропологичен феномен, но аз се придържах към оригинала, който първоначално изчетох. ХЮГА ме балансира, успокоява ме, приоритизира ми стреса и ми помага да го изгоня. Благодарение на ХЮГА къщата е огряна в топли светлини и душите ни, надявам се, също. 

Друга книга, която бавно ме развълнува, но затова пък трайно, е


книгата на Азар Нафизи "Да четеш Лолита в Техеран". Азар Нафизи е професор по литература в Техеран и в израз на несъгласие с режима на Хомейни през 80-те отказва да преподава. За да не се отдалечава твърде много от студентите си и заради любовта си към литературата, тя организира "частни" курсове по литература и в продължение на две години събира група свои студентки веднъж в седмицата, за да разискват произведения на "упадъчния" западен свят. Първото анализирано произведение и първата глава от книгата се базират на разговорите на младите жени за Лолита на Набоков. Това е и най-трудната и самоцелна част от книгата. Тя наподобява научен трактат и е "на ръба" да откаже читателя да продължи нататък. Но ако все пак продължиш, откриваш безброй интерпретации на женската същност, някои от които болезнени, за съжаление.

Първоначално препоръчвах книгата с уговорката, че трябва да ти е интересна историята за възхода на Ислямска държава по времето на Хомейни; да си чел Клавел и неговите интерпретации за събитията в Иран и разни други условия. Но всъщност книгата е повече от това. Тя е разказ за историята и душевната борба, за нещастието и щастието едновременно.

Десислава Найденова-Вичева: "Летни лъжи" на Бернхард Шлинк е книга с разкази, в центъра на всеки от които стоят различен герой и неговата история. Лъжата като феномен присъства във всеки един разказ, но в повечето случаи по начин, много далечен от тривиалното. Има любов, приятелство, грижа, различни възрасти и събития от човешкия живот, има много материал за размисъл и няколко неочаквани края... Тази книга ми е подарък от моя приятелка, за което й благодаря! [[more]]"Творци на съвпадения" на Йов Блум е книга, която трябва да прочетете. Изненадващо или не, тя покри неща, над които съм размишлявала през последните няколко години. Защото, убедена съм, случайни срещи няма. Всичко се случва с причина и точно когато му е времето. Разпознавала съм себе си и свои взаимоотношения с хора в живота ми в цели пасажи от книгата.

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" е книга, за която всяко момиче трябва да отдели специално място в личната си библиотека! Елена Фавили и Франческа Кавало са събрали историите на 100 изключителни момичета и жени от миналото и настоящето, сред които Астрид Линдгрен, Вирджиния Улф, Джейн Остин, Евита Перон, Екатерина Велика, Елизабет I, Клеопатра, Коко Шанел, Маргарет Тачър, Мария Калас, Мария Кюри, Мария Монтесори, Мишел Обама, сестрите Бронте, сестрите Серина и Винъс Уилямс, Фрида Кало и др. Чудесните илюстрации пък са дело на 60 художнички от цял свят.