Лиан Мориарти е австралийска писателка, родена в Сидни през 1966 г. В следстудентските си години първоначално се занимава с маркетинг и реклама, но истинското й призвание е писането. На световната литературна сцена е позната отдавна – нейният бестселър "Тайната на моя съпруг" (2013 г.) – се задържа в Топ 10 на най-продаваните книги цяла година след издаването си.

След успеха на HBO сериала "Големите малки лъжи" (с участието на Рийз Уидърспун, Никол Кидман, Лора Дърн, Александър Скарсгард и др.) интересът към книгите на Мориарти се задвижва с нова сила. На българския пазар те са представени от издателска къща "Хермес". А всички, които все още не са преведени, можете да поръчате и от Amazon.

Кои са книгите на Лиан Мориарти?

Three wishes (2004)

The last anniversary (2006)

What Alice forgot (2010), издадена от "Хермес" на български език: "Какво забрави Алис"

The husband’s secret (2013), издадена от "Хермес" на български език: "Тайната на моя съпруг"

Big little lies (2014), издадена от "Хермес" на български език: "Големите малки лъжи"

Truly Madly Guilty (2016)

С какво са интересни историите на Мориарти?

Във всяка от тях, без изключение, в определен момент от разказа настъпва обрат, за който трудно бихте се досетили. След прочита на първите един-два романа, в следващите се улавяте, че търсите като детектив връзките между образите, подозирате сюжета в немислими обрати и все пак накрая развръзката принадлежи само на фантазията на автора.

Историите са наглед твърде ежедневни – жена пада от фитнес уред и губи паметта си, дете се дави в басейн, възрастна жена завещава къщата си на почти непозната млада жена. Но тези обикновени случки в живота на много от нас са повод за дълбоки и гъвкави анализи на човешката душа.

Мориарти не пропуска никой образ. В нейните романи няма герой, който да е загатнат – всички са еднакво важни и за всеки разбираме в дълбочина, от фактологията за живота му до тънките настройки на неговото мислене. В тези анализи тя използва напълно автентични и адекватни психологически знания и определения.

Маркетингът на съвременния бит е само загатнат – доколкото споменава кой герой каква работа има. Но това е периферия в романите й. Важни са хората, съдбите и душите. Като във времето преди Facebook, LinkedIN и Twitter.  Ако се зачетете в някой от романите през лятото, спокойно можете да го препоръчате като "развлекателно лятно четиво". Но ако се задълбочите в описанията, ще видите колко различни гледни точки можете да откриете. В Truly madly guilty се споменава Операта в Сидни, защото една от героините работи там. Мориарти няма да говори за Операта така, както и всеки читател я познава – като едно от архитектурните постижения на XX век. Тя ще отиде по-далеч – ще ви накара да си представите какво е да работиш в Операта в Сидни, да имаш собствена гримьорна например, с изглед към водата.

Книгите завършват все добре. Но не сладнят като захарен памук. Завършват без фойерверки, без пламъци. Завършват така, както биха завършили повечето истории в истинския живот, ако влагаме повече ресурси като време, търпение и обич.