За норвежкия писател Юн Фосе, който е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, премълчаното е по-важно от думите. Неговите пиеси са най-играните в европейските театри. Езикът му е семпъл и ключът към разбирането е в ритъма, музикалността и паузите.

 През 2007 г. "Дейли Телеграф" го класира на 83-то място сред 100-те живи гении. Според норвежкото издателство "Самлагет" текстовете на Юн Фосе са преведени на около 50 езика, а пиесите му са поставяни хиляда пъти в цял свят, което го прави най-успешният жив автор. 

Шведската академия за Нобелова награда му присъди най-голямата награда за неговите  "новаторски пиеси и проза, които дават гласност на неизреченото". Той се присъединява към дълъг списък с лауреати, в който са още Тони Морисън, Казуо Ишигуро и френската писателка Ани Ерно, която миналата година получи наградата.

От евангелизма до католицизма

Побелял, със скандинавско сини очи, той е истинско дете на фиордите, коментира АФП. Фосе е израснал в религиозна среда - дядо му е бил квакер, пацифист с леви убеждения. По-късно Фосе ще се отдалечи от евангелизма на семейството, предпочитайки да се определя като атеист. Бъдещият носител на Нобелова награда е свирил на китара в групата "Рокин Чер". И в крайна сметка приема католическата вяра през 2013 г. 

Учи литература в университета и дебютира с романа си "Червено, черно" през 1983 г., чийто сюжет е посветен на мястото на евангелизма в живота на един млад човек. Стилът на книгата, белязан от множество проекции във времето и алтернативни гледни точки, ще се превърне в запазена марка на цялото му творчество.

Оценката на критиците идва с "Навес за лодки"  (Naustet) през 1989 г., последван от двете части на "Меланхолия" през 1995 г. и 1996 г. Последният му шедьовър е "Септология" - седем части, разделени в три тома, които се концентрират около срещата на един човек с друга версия на самия него. 

Най-успешният жив автор  

В театъра почти "насила". Писателят няма регулярни доходи и затова в началото на 90-те години приема да напише началото на една пиеса. Работата го увлича и той стига до края. Това е първото му драматургично произведение - "Някой ще дойде" (Nokon kjem til a komme). В крайна сметка пиесите се оказват жанрът, който ще му донесе международна известност. 

Норвегия има малко автори, чиито успехи са преминали границите, с изключение на криминалната литература. Затова и Фосе често се асоциира с друг голям норвежки драматург - Хенрик Ибсен (1828-1906). Но тазгодишният носител на Нобелова награда е по-близък до Самюъл Бекет (1906-1989), когото нарича "по-скоро художник в театъра, отколкото истински автор". 

"Не описвам персонажи в традиционния смисъл на думата. Пиша за човека", каза Фосе пред в. "Монд" през 2003 г. В пиесите ми присъстват безработицата, самотата, разпадът на семействата. Самият Юн Фосе се е женил три пъти и има шест деца. Налага му се да спре алкохола след появата на здравословни проблеми.    

Ето и какво от Юн Фосе четем на български 

Романът „Трилогия“ е на книжния пазар в България в превод от новонорвежки на Стела Джелепова. Книгата, в която влизат частите „Бдение”, Бленуванията на Улав“ и „Отмала”, излезе за първи път у нас преди две години, съобщават издателите от „Лист“.

Те цитират критиците, според които произведението е „призрачно, тайнствено и трогателно извикване на любовта“. Сюжетът се фокусира върху младите Ашле и Алида, които напускат родния край, за да търсят своето място в света.

Господинов пред New York Times: Тъгата се разпростира по света заради дефицит на бъдеще