Една приятелка нарича този тип книжки, независимо от обема им – "коматозки". Те, подобно на безкрайните сериали, по-скоро служат да ни разсейват, отколкото да поставят някакви големи въпроси пред нас. Дори и да има такива в тях, самият сюжет – тип "адаптирана за Дисни приказка" – сякаш ни пречи да им обърнем внимание, убедени, че в крайна сметка – "те ще живеят дълго и щастливо".

"Книжарничката на брега" на Джени Колган пък е нещо като съвременен вариант на "Джейн Еър", страдащи от липса на внимание деца, имение не къде да е, а на брега на езерото Лох Нес, кей, красива и мистериозна природа, семейни тайни и загадки и една смела майка, опитваща се да подсигури по-добър живот за малкото си красиво, срамежливо и със видими проблеми момченце.

От малък неуютен апартамент в Лондон, където за Хари няма много възможности за игра навън, той и Зоуи попадат в голяма къща до едно градче и трябва да намерят своето място.

Ценното в този роман е описанието на Шотландия – на кристалния въздух и красотата около езерото на чудовището, приятния лек хумор и целия провинциален чар на това място и хората му, нещо, което дори за един турист не може да остане незабелязано.

Леко дразнеща е корицата, по нищо не подсказваща за кои брегове става въпрос, както и пропускът на преводача или редактора, който не е проверил някои от споменаваните в книгата заглавия дали са издавани у нас и как се наричат. Такъв е случаят с "Напълно изгубили себе си", която щях да причисля към непознатите за мен книги, ако в опита да бъде привлечен купувач не бе споменат сюжета.

Още 6 книги за уютните неделни следобеди