ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

“Когато изчезнаха гълъбите”, Софи Оксанен

“Когато изчезнаха гълъбите”, Софи Оксанен

Започнах тази книга в края на 2014 г. и я завърших в първия ден на 2015 година. Самата тя е разказ за Естония, бленуваща за самостоятелност, за обикновения живот на грижи и радости, но и разказ за плановете и действията на едните и другите “освободители”, мачкащи духа с обичайните за тази цел средства – масови убийства, изселвания, отнемане на собственост, недоимък, глад... И ако събитията, предшестващи началото на Втората световна война, както и самата война, макар и ужасяващи, можем да припишем на жестоките времена, то не по-малко страшните събития в потискащото ежедневие на “освободената от фашисткия гнет” страна, лицемерната показност и фалшът оставят у нас горчиво усещане за естеството на човешката природа изобщо.

Някак си стократно повече ме ужасява писъкът на евреина Алфред, оцелял в кладите на ликвидирания от отстъпващите немци и помагачите им трудов лагер – и изгладен със старомодната ютия на въглища от подозрителните “освободители”... И безизходицата на това да си неподходящ – да се спасиш от една лишаваща те от достойнство смърт, за да загинеш в друга, не по-малко кошмарна...

Самата аз не знам нищо нито за финландската литература – Софи Оксанен е, струва ми се, първият автор от тази страна, с когото се запознавам; не съм и много наясно с Естония. За тази държава, емигрантка откъдето е майката на писателката, освен че е на Балтийско море и че с радост се отдели от Съюза на съветските социалистически републики, просто нищо не се сещах. Е, добре, от географията си спомнях странните имена на градове като Тарту и столицата Талин, а това не е странно, защото във времето, когато ходех на училище или следвах, обилно ни образоваха за всяка част от страната, дружбата с която бе обявена за необходимост, сходна с тази от въздух и слънце...Признавам, четейки невероятно добре написания роман на тази очевидно забележителна авторка, изпитах смесени чувства – възхищение от перфектно описващия атмосферата, историята, героите текст на тема, традиционно смятана за територия на мъжете, и печал... Тъгата за пропилените животи, за страната, която от Юриевата нощ (23 април 1343 г.) се бори за място на картата, за онези няколко дни до 22 септември 1944 година, когато над Талин се е веел само естонски национален флаг, за това, че заради онези белези на “овластяването” или поне възможността да пазаруваме в специални магазини, където в каймата не са смлени плъхове, сме готови да преминем през океани от чужда смърт, отчаяние и собственото си спокойствие...

Няма възмездие в тази книга – единственият оцелял е подлецът, убиецът, служителят на различни репресивни служби, човекът, канен из детските градини и училищата заради написания по поръчение роман, където действията и злодеянията и на едните, и на другите са приписани не само на немците, но и на дейците за национално освобождение, заклеймени с етикета “фашисти”.

Прочетете я; за да се затвори една страница, трябва да знаем какво пише на нея!

За първата книга на Софи Оксанен, "Чистка", която също много ни впечатли, можете да прочетете тук.

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...