"Когато си отивах сутринта към девет... ", Леда Тасева

Когато си отивах сутринта към девет,
до твоята възглавница забравих
зелената си шапка.

Ако си решил да я поглеждаш всеки ден,
понеже повече не съществувам
до твоята възглавница -
колко добре е станало,
че я забравих.
Сложи я да виси на някой стар пирон срещу вратата.
Така ще можеш да я виждаш всяка нощ,
когато се прибираш.
Нека си остане там някъде.
Около твоите много музики.

Ако е паднала, обаче, между стената и кревата
и се учудиш на кого ли беше,
когато я намериш,
върни ми я!
По някого.
Защото е студено.