ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Когато светът беше невинен“ – миналото, написано със симпатично мастило

„Когато светът беше невинен“ – миналото, написано със симпатично мастило

Издателство "Ерго"

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Нашите спомени са написани със симпатично мастило и се появяват само когато ги затоплим с дъха си. Тогава те изплуват в сърцето и ума като истории, тук-таме нечетливи, но безценни. Като разказите на Йоана Първулеску – моята най-нова любима румънска писателка. Обяснението за симпатичното мастило е заимствано от нейната героиня Ана и е един от многото прекрасни и много лични детайли в книгата й „Когато светът беше невинен“.

Не е тайна, че любимият ми автор на всички времена е румънец – Мирча Картареску. Отдавна знам, че той е голяма знаменитост в родината си, а и зад граница. Миналата седмица пътувах до Румъния и понеже съм изчела всичко на Картареску, купих си непозната за мен румънска книга – „Когато светът беше невинен“ на Йоана Първулеску.

Оказа се, че моят литературен ангел хранител е насочил вниманието ми в книжарницата към най-правилната книга. Йоана Първулеску е най-известната съвременна писателка в Румъния и съперничи по популярност на Картареску, а романът й ме очарова напълно. Веднага проверих и ще си купя и другите й две книги, преведени на български. Колегите ми в Румъния, когато споделих какво чета, се усмихваха широко, така че удоволствието ми от историите на Йоана Първулеску се оказа напълно споделено.

„Когато светът беше невинен“ е частично автобиографичен роман и разказва за живота на малката Ана в Брашов в годините, когато самата писателка е била дете в този град. Ана живее с брат си и братовчедите си в дома на своите баба и дядо, заедно с родителите си, чичо и леля – общо 12 души населяват една малка къща. Някога семейството е било богато и къщата им е била на друго място, подобаващо голяма. След това идва социализмът и от старото време остават само кристала, сребърните прибори, чуждите езици, които всеки от възрастните в къщата владее, и спомените. Ана е дете с необятно въображение и нейният дом и град са цял един свят, абсолютно магически. По това тя много силно прилича на любимия ми Картареску. Подобна възхитителна способност да се гледа на света през очите на дете е най-сигурното спасение от сивотата на делника във всяка възраст и епоха.

Аз самата съм израснала със сестра ми и четирима братовчеди в големия дом на баба си и в първите години от живота ми апартамента ни обитаваха едновременно 14 души. За нас, децата, това беше рай, заобиколени от обичта на огромното семейство и предизвикателства на всяка крачка, които неизменно ни се струваха крайно вълнуващи. Сега си давам сметка, че за възрастните подобно съжителство е било огромно изпитание. В този смисъл аз прекрасно разбирам малката Ана от книгата и през цялото време се припознавах в нея. До самия край сърцето ми се свиваше от умиление, тъга и възторг. Прекрасна, удивителна и мъдра книга.

 

Още нещо за четене...

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...